— Преди около година Джейсън нае Даниъл Наш като член на управителния съвет.
— Ясно.
— Но Дани няма нищо общо с това — бързо добави Сай. — Той не е глупав. Нито пък Джейсън, който отлично осъзнава необходимостта от огнена стена между Дани и министерството.
Впрочем Даниъл Наш, за когото току-що стана дума, беше работил две години като министър на отбраната в предишната администрация, бивш конгресмен, чието най-забележително качество се оказа пълната липса на забележителни качества. След една дълга кариера на Хълма, през която си пъхаше носа във всеки военен въпрос и се перчеше като голям експерт по отбраната, той се оказа, меко казано, пълен провал в ролята на военен министър. Излезе, че мистър Наш е страхотен майстор да сипе огън и жулел по Пентагона, но хич не го бива да се предпазва от подобни нападки.
И все пак не беше напълно лишен от таланти. Дори прояви удивителната способност да води живот, какъвто не се купува с пари: да пътува с луксозно обзаведения си „Боинг 747“, да отсяда в петзвездни хотели и да си пийва в кралски компании заедно с подбрани корпоративни шефове и чуждестранни големци. Заместникът му се славеше като най-претовареният човек във Вашингтон.
Човек с по-цинична натура би могъл дори да заподозре, че мистър Наш си вие гнезденце за уютен живот в бъдеще и тъпче бележника си с имена, които да ползва, след като се върне в частния сектор, да речем, като ръководна фигура в „Морис Нетуъркс“, откъдето явно не го бяха наели заради управленческите му способности.
Посрещнах уверението на Сай с почтително мълчание, преди да намекна:
— И все пак е възможно да има поне някаква вероятност за сериозно нарушение, нали така? На Наш е наложена… как беше? Ако не греша, двегодишна забрана за опити да влияе върху бившото си министерство.
Сай се изкиска. След малко отговори:
— Сто на сто ще го изтъкнат. Но Дани се кълне, че не е припарвал до цялата проклета история.
— Без съмнение.
Леко смутен от факта, че явно не приемах уверенията на един уважаван съдружник, Бари каза:
— Даниъл дори сам предложи да мине тест с детектор на лъжата. Ние го посъветвахме да се въздържи, но предложението все още е в сила. Би ли постъпил така един виновен човек?
Обожавам този въпрос. Защо ли подозирах, че ако правителството кажеше: „Добре бе, Дани, дай да ти лепнем задника на гадния лъжеметър“, момчетата и момичетата от „Кълпър, Хъч енд Уестин“ щяха да надделеят и предложението изведнъж да се оттегли?
Аз обаче потиснах това подозрение. Засега бях в компанията на тия момчета и момичета, следователно се полагаше да знам откъде си вадя хляба. Макар че всъщност ставаше дума за техния хляб. И за прецакване на министерството, където работя. Нямате представа колко обичам да ме насаждат в ситуации с конфликт на интересите.
Време беше обаче да преодолеем мъртвата точка, затова попитах:
— И как точно „Морис Нетуъркс“ успя да предложи много по-евтин вариант от конкурентите?
— Тук играят редица фактори — обясни Бари. — Първо, „Морис Нетуъркс“ е много по-нова компания.
— О… по-нова.
Бари се усмихна хладно.
— Цялата й мрежа е най-модерна, без да бъде задръстена с разни остарели системи, както е в „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“. Новите системи са по-надеждни, изискват по-малко персонал, по-евтини са за експлоатация и поддръжка.
— И това обяснява двайсет и двата процента преднина в сравнение със следващия конкурент?
— Отчасти. Освен това Джейсън поддържа по-стройна и икономична организация. Той е отличен ръководител и не се обременява с огромна администрация като по-едрите компании. Отрежеш ли излишната сланина, не се налага да разпределяш разходите надолу. — Той се усмихна и добави: — Но ти очевидно нямаш делови опит и вероятно не ги разбираш тия неща.
Сай явно реши да предотврати назряващото убийство и бързо каза:
— Но въпросите са добри, Шон. Трябва да пообщуваш с хората на Джейсън. Накрая ще повярваш.
— Бас държа, че си прав — казах аз.
Излъгах, естествено.
Нали разбирате, като видиш как при обществен търг едно от най-важните условия се отменя за компания с бивш министър на отбраната в джоба, въображението ти неволно тръгва в определена посока.
Когато се опре до военни поръчки, индустрията страшно си пада по хитроумните трикове за отхвърляне на най-евтината оферта. Няколко години по-късно победителят идва пак в министерството и казва: „Абе, момчета, много ни е неприятно, ама както изпълнявахме поръчката, стана една забавна история. Изникнаха… така де, изникнаха непредвидени трудности… преразход… уточняване на разни неща, дето не сте ги споменали в условията… едно-две природни бедствия и… ъъъ… нали казахме, че ни е много неприятно?… Та значи момчета, няма ли начин да врътнете още малко кранчето за парите?“