Выбрать главу

Вече всички се смееха, макар че по мое мнение шегата съвсем не беше забавна. Хрумна ми, че когато си много богат, няма начин да разбереш дали наистина си чаровен, привлекателен или забавен. Бас държа, че от това богатите сън не ги хваща. Тъй де. После мистър Морис се обърна към мистър Босуърт и попита:

— Как я караш, Бари?

— Отлично, Джейсън.

— Отлично, друг път. — Джейсън погледна Сай и добави: — Я му виж торбичките под очите. Господи, Сай, вземете горкото момче за съдружник, преди да се гътне.

— Обсъжда се — увери го Сай. — Бари е в много добра позиция.

— Искрено се надявам, по дяволите. Сериозно, Сай… Бари ми докара цял куп пари. Очаквам да оцените това и да го възнаградите.

Е, мистър Босуърт разцъфтя като пудел, чийто задник току-що е бил подушен от щедро надарен датски дог. Сай удостои с кимване заслугите му към фирмата, а мис Уестин зяпаше обувките си и несъмнено обмисляше факта, че стои само на крачка от безспорния победител в надпреварата за мястото на съдружник.

Аз пък зяпах грамадната яхта и се чудех колко ли килограма взрив ще й трябват.

Но Морис прекъсна терористичните ми размишления с думите:

— Ас вас двамата мисля, че не се познаваме.

— Аз съм Сали Уестин — зачурулика колежката ми. После добави: — Фирмата току-що ме прикрепи към екипа по делото. Много, много се радвам. Наистина се възхищавам на вас и постиженията ви.

Не падна на колене, но малко оставаше.

Сай каза:

— А това е Шон Дръмънд, временно попълнение от армията. Лайза… имам лоша новина, Джейсън… Лайза беше убита.

Морис отстъпи назад.

— Убита?

— При грабеж. Нали, Шон?

— Така смята полицията — отвърнах аз.

Морис поклати глава и се обърна към мен.

— В ужасно печален свят живеем. Мога ли да помогна с нещо?

— Разбира се. Знаеш ли как се копаят ями?

Той изблещи очи. Потупах го по рамото и се засмях. След малко и той се засмя. После млъкна, защото бе осъзнал със закъснение, че току-що се е провалил в първоначалния опит да спечели симпатиите ми.

— Виж… — бързо каза той. — Не познавах добре Лайза, но тя ми се стори… чудесна личност. При това много умна и компетентна.

— И още как.

Добре де, спипаха ме да се държа грубо. Встъпителните разговори при запознанство са много забавни, когато всички играят по правилата, а аз бях нарушил неписания ред, затова всички се събрахме на групичка и насядахме по шезлонгите. Ние, адвокатите, сръчно наместихме куфарчетата в скутовете си и заехме кръгова позиция като кръвожадни пиявици, надушили плячка. Една потресаващо хубава латиноамериканка цъфна изневиделица, прие поръчките за напитки и безмълвно хлътна в близката колибка, където спокойно би могло да се настани десетчленно семейство.

Морис ни остави време да се поотпуснем, после запита:

— Някакви встъпителни мисли?

Както винаги, Бари не пропусна сгодния случай.

— Не предвиждам проблеми. Възраженията се основават на безпочвени обвинения за вътрешно влияние и на значителната разлика между офертите.

— Съгласна съм — вметна Сали, за да отбележи точка на свой ред. — Наистина не виждам сериозни проблеми.

Джейсън кимна пред тази проява на безгранична увереност.

— И как възнамерявате да се справите?

— Що се отнася до първото обвинение — отговори Бари, ще го обсъдим с правния ти отдел и ще разработим стратегия. За второто като начало препоръчваме отново да потвърдиш, че предложената цена е автентична.

— Наистина е автентична — натърти Морис.

— Сигурен ли си, Джейсън? — попита Сай.

— Сай, мога да сваля с още двайсет на сто и пак да изкарам тлъста печалба. Старите телекоми са тъй адски неефективни, че оставането им в бизнеса е направо скандално.

Сай ми метна кос поглед и попита Джейсън:

— Няма ли вероятност твоите хора да са сбъркали и грешката да цъфне след две-три години?

— Глупости. — Морис отривисто размаха ръка. — Виж, ако това ще размърда нещата, кажи им, че бих приел дори наказателна клауза за всяко вдигане на цената.

— Това би помогнало — отбеляза Бари. — Доказва, че си искрен. И уверен.

— Наистина съм уверен, по дяволите. Колкото до вътрешното влияние, за бога, обвиняват ме точно онези, дето от поколения насам празнят джобовете на отбраната. Такава им е играта, нали? Как, по дяволите, могат да ме обвиняват в непочтеност?

И всички усърдно закимаха, сякаш Джейсън излагаше железни аргументи, обясняващи колко гнусен е този свят, щом тъй очевидно скалъпени обвинения могат изобщо да излязат наяве. Макар че, ако трябва да бъда напълно точен, не всички кимаха. Аз подхвърлих на Джейсън: