Спомних си обаче, че целта на вечерята беше да се разсеем от сериозните теми и попитах:
— Сигурно сте харесвали еднакви мъже?
— Не. Горката Лайза вечно си падаше по нищожества и гадняри.
Интересно.
— Значи не сте се карали заради момчета?
— Всъщност съвсем доскоро имах сериозна връзка.
— Какво стана?
— Позната история. Бизнесът се смеси с удоволствието и нищо не излезе.
— Пак юрист ли?
— Имаше диплома, но не практикуваше. Беше във ФБР. Срещнах го преди няколко години по служба, заживяхме заедно, сгодихме се и… — Тя отметна кичур коса от челото си и каза: — Не ти трябва да знаеш.
— Прекалено личен въпрос ли зададох?
— Не. Просто е много банално.
— Тия неща никога не са банални. Какво стана?
— Джордж беше златното момче в бостънския отдел на ФБР. Бързи повишения, пълно чекмедже с благодарствени писма, изобщо човек с перспектива. Работехме заедно по един случай с мафиотски убийства, които той бе разкрил. Аз работех отскоро в криминалния отдел, това беше първото ми голямо дело, нуждаех се от помощ и той ме напътстваше.
— Продължавай.
— Бях лудо влюбена в него. Живяхме заедно три години. Тя извърна глава и каза: — После скъсах.
— Защо.
— Работихме заедно по друг случай и не ни потръгна.
— Негов ли беше проблемът или твой?
Тя помълча за момент, после каза:
— Джордж беше много амбициозен. Колкото повече успехи постигаше, толкова повече се настървяваше. Нали знаеш как става?
— Случва се с някои хора.
— Джордж работеше по случая от година. Кметът и началството го подлагаха на непоносим натиск, за да разкрие престъпниците. Кражбите на коли са много сериозен проблем в Бостън. Всички плащат за тях чрез повишените застраховки, а в случая действаше разклонена междущатска мрежа за крадени автомобили. Който я разбиеше и докараше случая до присъди, щеше да стане герой. Джордж някак успя да се добере до вътрешни хора, организира цял заговор, използва един информатор, за да вербува друг, и един куп обвинения кацнаха на бюрото ми, за да бъдат представени на предварителния съдебен състав.
Кимнах, но от мен не се очакваше коментар, затова премълчах.
— Мрежата беше голяма, няколкостотин души, от уличните хлапета, които задигаха колите, до нелегалните автокъщи и милионерите, които ги контролираха. Няколко адвокати от защитата се обърнаха към мен. Казаха, че Джордж е нарушил правилата, и се оплакаха, че представените пред тях документални доказателства били само частични, а някои от най-важните улики се укривали. Говореха за принуда спрямо свидетелите, физическо насилие, а може би и незаконно подслушване. Всичко това бе достатъчно, за да ида при Джордж и да го попитам. Той категорично заяви, че лъжат. Но аз познавах Джордж. Той лъжеше. На другия ден неговата служба помоли прокуратурата да ме отстрани от случая под претекст, че не съм проявявала достатъчно ентусиазъм и усърдие.
— И твоят шеф се хвана?
— Хвана се на простия факт, че нито един прокурор не постига успехи без пълното и дружеско съдействие на местното ФБР. Освен това ставаше дума за класически случай с удар по джоба. Той също искаше да го похвалят, че е намалил застрахователните такси.
— Съжалявам.
— Е, Джордж постигна своето — присъди, повишение и прехвърляне в централата на ФБР.
— Кога беше това?
— Преди около шест месеца.
— Какво му каза после?
— Нищо. Колкото и да е странно, все още го обичах и нямах представа как ще се справя в един сблъсък. Оставих му бележка, напуснах и си взех един месец отпуск. Когато се опита да ми позвъни, затворих телефона.
— При подобни случаи е същински балсам за душата да погледнеш човека право в очите и да му теглиш една майна.
Тя се усмихна и каза:
— Следващия път ще ти позвъня да питам за съвет.
Май нямах успех с бягството от неприятните теми, затова опитах отново:
— Защо не последва Лайза при военните?
— Всъщност колебаех се. Но баща ми старееше, по-малката ми сестра тъкмо беше постъпила в гимназия, майка ми почина… нали разбираш? Някой трябваше да остане наблизо. Докато растяхме, Лайза поемаше всички товари. Сега беше неин ред да тръгне по света и да следва мечтата си.
Понякога насред приятен разговор се случва да изречеш нещо съвсем невинно, само дето не е чак толкова невинно. Мисля, и двамата изведнъж бяхме потресени от осъзнаването на жестоката истина, че мечтата на Лайза се е превърнала в кошмар. Това окончателно уби настроението.
Джанет отпи още няколко глътки вино. Аз също. Избягвахме да се поглеждаме. После аз казах:
— Джанет, бъди честна. Какъв ти е интересът да заловиш тоя тип?