Най-сетне Джулия излезе със зачервени и подпухнали очи, сякаш бе плакала. Върнахме се към канцеларията. Никой не проговори.
Но когато стигнахме до колата, Джанет каза на Феликс:
— Не викай полицията, докато не ти се обадим. — Тя докосна ръката му. — Можеш ли да го направиш?
— Трябва да поправя прозореца.
— Да, моля те. Но засега на полицаите нито дума, разбираш ли?
— Ами… добре.
Феликс измъкна от джоба си моята картичка и дълго я гледа, докато се сетих, че не може да чете.
— Името ми е Шон Дръмънд — казах аз. — Ще ти позвъня след няколко дни, става ли?
— Ами добре.
Тръгнахме си. Може би, както споменах на Джанет, си имахме работа с долнопробни крадци, ограбващи домове на покойници. Светът е пълен с отрепки, които използват чуждото страдание. Можеше и да са наркомани, разнебитили къщата под влиянието на дрогата.
Някой по-недоверчив ум обаче би заподозрял, че хаосът и безредието са само хитрост, целяща да прикрие едно по-пресметливо и усърдно претърсване на жилището. Но защо им е трябвало да оставят разруха и бъркотия? Далеч по-безопасно би било да върнат всичко на място, да оставят къщата чиста и спретната, както я е оставила Лайза приживе.
Освен…
Освен ако се е налагало да вземат нещо — нещо, което е трябвало да бъде огледано и проучено на спокойствие. Например персоналния компютър на Лайза. Армейските юристи се славят със своята претовареност и Лайза навярно си бе носила работа вкъщи. Нямаше съмнение, че се е погрижила да осигури най-модерна програмна защита, например парола за достъп, чието преодоляване би изисквало време и задълбочени познания. При такъв вариант телевизорът, микровълновата печка, бижутата и тъй нататък бяха задигнати, за да се прикрие истинската цел на проникването.
Законът учи адвокатите да уважават фактите и да проявяват скептицизъм към всякакъв род предположения, догадки и тъй нататък. А води към Б, което пък води към В, но няма начин да скочиш от А до Я. И аз бих го сметнал за пресилено, ако Джанет не беше убедила Феликс да прикрие грабежа. От А до Я, нали? Току-що просто бе натопила Феликс в престъпление, да не споменавам моя милост.
И тъй, седнахме един до друг в моя елегантен ягуар под наем. Тя си имаше подозрения, аз също почвах да ставам подозрителен, но и двамата не споделяхме. Никак не ми допадаше тази нелепа игра, но бях принуден да я играя — поне засега.
Джанет Мороу обаче ми се струваше много по-умна. Когато обикаляхме онзи апартамент, тя подмина останалите признаци за кражба и вандализъм, насочи се право към спалнята и отбеляза само, че компютърът е откраднат. Случайност? Едва ли. Трошици хляб за изгубения мъничък Шон Дръмънд? Възможно.
Но ако Лайза беше убита от класически сериен убиец, защо му трябва да се вмъква в нейния апартамент и да краде вещите й? Трофеи? Или някой друг бе извършил кражбата? Имаше ли връзка между кражбата и убийството? Започваше да ме боли глава.
Освен това започвах да схващам по-добре какво представлява мис Джанет Мороу. Изящната външност, изисканите бостънски маниери и безкрайно добре обмислените отговори прикриваха истински престъпен ум. Сестра й Лайза веднъж ме осведоми, че имам твърдоглав подход към живота. Приех го за комплимент, макар да не съм сигурен дали беше казано с такава цел. Джанет беше паяк, тъчащ своята мрежа, и лукаво подбираше хората и сведенията, които смяташе, че ще й трябват, за да разкрие престъплението.
Но изведнъж ми хрумна още нещо. Мислех си, че познавам Лайза доста добре. Дълги дни и нощи бяхме работили заедно по едно разследване, което беше опасно, напрегнато и в крайна сметка застави и двама ни да потърсим дълбоко в душите си кои сме и в какво вярваме. Безброй пъти я бях срещал в съда и прокуратурата, две години флиртувах с нея от време на време и все пак — осъзнавах го едва сега — не бях проникнал по-дълбоко от повърхността.
След нейната смърт срещнах близките й, узнах, че е била хлътнала здраво по мен, че планирала да напусне армията, за да постъпи в цивилна фирма, и че е от онези жени, които взимат под своя закрила някое пате със счупено крило.
Влюбвах се в Лайза Мороу, само че със закъснение.
16
На другата сутрин върху бюрото ми имаше послание от Бари с информация за съвещание в кабинета му в десет часа. Имаше и дълъг плик, съдържащ въздушна снимка на няколко ситни петънца сред необятен син океан. Прикрепената бележка гласеше: „Атолът Джонстън Айланд, потърси го в интернет. И да слушаш. Клапър“.