Тя очевидно бе обсъждала тия теми и друг път, тъй че имаше готов отговор на всеки въпрос. Също като по телевизията, когато говореше, не се долавяше и следа от съмнение.
Беше привършила с грима и сега проучваше резултата в малкото огледалце, без да забелязва факта, че вече са на двайсет пресечки от Националния пресклуб. Или че лимузината навлиза в една част от Вашингтон, където рядко се мяркат големи лъскави коли, освен тия на наркобосовете и сводниците.
В другите части на града натовареното движение все още не бе приключило. Тук обаче малцина имаха работа, поне официално, и коли почти не се мяркаха. Тук-там пред ъгловите магазинчета висяха хлапаци, пиеха бира и гледаха от кого да изкрънкат някой фас марихуана, но повечето местни жители висяха в домовете си пред телевизорите, избягвайки благоразумно опасните улици.
Той каза:
— Знаете ли, бас държа, че ако имах, да речем, два часа в компания с вас, щях да променя мнението ви. Бас държа, че бих ви накарал да вярвате с цялото си сърце в смъртното наказание.
— Няма начин. — Тя се разсмя. — Мнението ми е непоклатимо.
Той внезапно зави наляво и внимателно вкара лимузината в съвсем тясната уличка, която бе набелязал преди три дни. Изключи от скорост, завъртя се и започна да прескача облегалката. Тя изненадано вдигна очи, изтърва огледалцето, сетне застина за миг и избъбри:
— Хей, какво…
Тогава видя изражението му. Отчаяно се помъчи да отвори вратата, но откри, че стените на уличката са твърде близо.
18
Беше единайсет и половина сутринта от моя първи ден като ревизор, когато Бог ми прати чудодейно спасение. Впрочем централата на „Морис Нетуъркс“ се намира в кула, напомняща трийсететажна бутилка за уиски, разположена съвсем наблизо до шосе 123 в едно предградие на Вирджиния, известно под името Тайсънс Корнър.
Преди трийсетина години група далновидни инвеститори построили на това място голям търговски център, тъй като се намирало на двайсет километра от града, наоколо имало само ниви и терените били евтини. Няколко години по-късно покрай търговския център изникнали три-четири кули с офиси, после втори търговски център, после хотели и още стъклени кули, скоро всички се побъркали и онова, което започнало като обикновена търговска зона, се превърнало в пълноценен град с всичките градски неудобства, каквито могат да създадат идиотският растеж и липсата на планиране. Като земеделски район мястото било наистина много хубаво.
Така или иначе, бях заточен в огромна заседателна зала край дълга маса, обсадена от уродливи представители на двата пола, повечето от които носеха дебели очила и говореха на някакъв неразбираем език. Всички трескаво натискаха клавишите на калкулатори, подмятаха компютърните разпечатки като конфети, бръщолевеха за финансови справки, ограничени продажби и амортизационни разходи и ако имах оръжие, щях да ги разстрелям до крак.
А ако имах само един куршум, щях да гръмна себе си.
Изведнъж вратата се отвори, една млада дама влезе, усмихна се лъчезарно и каза:
— Ако обичате, бихте ли ми помогнали? Търся Шон Дръмънд.
Аз дори леко се обидих, че трябва да пита. Но някой посочи с пръст към нещастния идиот, който седеше в ъгъла с опрян до слепоочието показалец и тренираше руска рулетка.
Колкото до нея, тя беше на около двайсет и пет години, руса, синеока и всъщност тъй абсурдно съвършена, че се зачудих дали диша.
Излязохме заедно в коридора и посетителката ми подаде ръка.
— Аз съм Тифани Алисън, асистентка на Джейсън.
— Ясно. Аз пък съм Шон Дръмънд.
Тя се усмихна.
— Да, досетих се. Джейсън пита дали имате време да обядвате с него.
Косата и очите вече описах; иначе беше висока горе-долу колкото мен, с тъмносин костюм, стегнат в бедрата и бюста, и бях сигурен, че заема място на трийсет и трета страница в най-новия каталог на „Викторияс Сикрет“. Тя обаче ме откъсна от сладките мисли.
— Майор Дръмънд.
— Какво?
— Обяд?
— Ами… става.
— Добре. Тогава позволете да ви упътя.
Докато вървяхме, аз попитах:
— Какъв е поводът?
— Повод? — Тя завъртя очи. — О… питате защо Джейсън иска да обядва с вас?
— Именно.
— Спомена, че ви е срещнал в дома си във Флорида. Направили сте му добро впечатление.
Спомнях си много добре, че впечатлението бе всичко друго, но не и добро, затова отговорих:
— Без майтап?
— О, много беше впечатлен от вас. Каза, че не си поплювате. Джейсън високо цени честността и силния характер.