— Нямаш ли чувството, че Спинели нещо ни е сърдит?
Тя предпочете да не отговори.
— Всъщност се сърди на теб — уточних аз. — Мен сигурно ме харесва, но си мисли, че ти го разиграваш.
— Никой не те харесва. — Тя се усмихна широко. — И не забравяй, че не го търся аз. Все той ми звъни.
За минута се загледахме в пътя, после аз казах:
— Какво криеш и защо?
Тя отвърна на въпроса с въпрос:
— Видя ли изгарянията по ръцете и краката й?
— И синините, и охлузванията от въжета, и строшения врат. Беше отвратително. Накъде биеш?
— Преценяват, че е бил с Кътбърт около трийсет минути и почти два часа с Фиорио. Разликата в жестокостта беше огромна.
— Може убиецът да си пада по знаменитости. Може да му е повлиял различният цвят на косата. Може точно в четвъртък да го хващат дяволите. Аз самият не съм почитател на четвъртъците.
— Не искаш ли да знаеш как разсъждава онзи тип? Да влезеш в главата му?
— Не. Смахнатите живеят в свят на мрачна извратеност и изопачени импулси. Това пътешествие го оставям на професионалистите. И теб съветвам да сториш същото.
Тя се загледа през стъклото и каза:
— Просто си мисля… Не довърши.
— Какво?
— Нещо… нещо не се връзва. Следи от ДНК, които не съвпадат. Лайза е само убита, Кътбърт убита след побой, а сега Фиорио. — Тя помълча и добави: — Горката жена е изтърпяла невъобразими жестокости, сякаш убиецът иска да докаже нещо чрез нея.
— Например?
— Например да предизвика широка публичност и вълнение. С нея е прехвърлил всякаква мярка — не убийство, а цирк.
— Защо му е да го прави?
Без да обръща внимание на въпроса, тя продължи:
— С Джулия Кътбърт налага власт и унижение. Кучешкият намордник, синините по задника, дори безсрамната поза, в която я е оставил. Фиорио е била инквизирана методично. Виждаш ли разликата?
— Да.
— Липсата на последователност би трябвало да ни подскаже нещо. Мисля, че убиецът разиграва роля.
— Роля?
— Не действа импулсивно… прави постановка.
— Защо?
— Не знам защо. — Тя се загледа право напред и попита: Смяташ ли, че са двама различни убийци?
— Това би обяснило разликите, нали? Съвпадат по общи характеристики на убийството, но после изплуват индивидуалните им патологии и онова, което вършат с жертвата преди смъртта, изглежда различно. — Обърнах се и попитах: — Да? Не?
— Ами темпото? Той е умен и трябва да знае, че колкото по-бързо убива, толкова по-вероятно е да допусне грешка.
— Не подсказва ли и това наличието на двама убийци? В такъв случай убиват веднъж на четири до шест дни.
— И как подбира жертвите си?
Диалогът явно не се получаваше — мъчех се да изкопча нещо от нея, а тя съзнателно ме отклоняваше с тия непрестанни загадки. Стара адвокатска хитрост. Поддържаш контрол, като задаваш въпроси.
И също като Спинели усетих, че ми е дошло до гуша. Завих към паркинга пред ресторант „Орлиънс Хаус“ на Уилсън Булевард, намерих празно място и спрях.
— Какво правиш? — попита Джанет.
Бръкнах в куфарчето си, извадих няколко разпечатки и ги подхвърлих на коленете й. Тя се вгледа в купчинката и попита:
— Какво е това?
— Делата за сексуални престъпления, по които е работила Лайза.
Млъкнах и тя разгърна хартиите в скута си.
След малко Джанет посочи с пръст един ред.
— Ето. Това изглежда интересно. Лейтенант Джон Сингълтън. Изнасилил жена и я накълцал с нож. Секс и насилие, същите елементи, които търсим, нали? Освен това е бил офицер. Навярно умен и изобретателен като нашия убиец.
— Нещо друго? — попитах аз.
След още малко тя спря пръст върху друга страница и отговори:
— Тук. Ефрейтор Хари Гойнс, изнасилване и опит за убийство. Отново секс и насилие.
Тя изчете останалите разпечатки, но явно нито един друг случай не й направи впечатление.
Сътрудникът на Клапър бе инструктирал бившите служби на Лайза да пращат без подбор всички нейни дела, свързани със секс под каквато и да било форма или разновидност. Резултатът се оказа странна смес от чудатости и куриози. Сексът извлича на повърхността най-доброто и най-лошото у хората, но адвокатите виждат само лошото.
Накрая Джанет вдигна глава и каза:
— Сингълтън и Гойнс… само тия два случая могат да имат някаква връзка.
— Сигурна ли си?
— Ако списъците са пълни, да.
— Пълни са и аз избрах същите двама.
— А провери ли ги?
Кимнах.
— Да започнем с лейтенант Уилям Сингълтън. Лайза го е защитавала. Всъщност това е било второто й дело.
— Продължавай.
— Млада жена от Файетвил близо до Форт Браг тичала по редовния си маршрут. Някой я дръпнал в храстите, нарязал я с нож, после я изнасилил. Пред полицаите дала добро описание на нападателя: чернокож, висок около метър и осемдесет, щръкнали зъби и грозна рана на дясната ръка. Около две седмици по-късно лейтенант Уилямс бил спрян в същия град за превишена скорост. Докато подавал шофьорската си книжка, полицаят забелязал белег на дясната му ръка. Видял също, че е чернокож, с леко изпъкнали зъби, висок около метър и осемдесет, и го арестувал.