Законът за всемирната гадост предупреждава, че когато ти се случат две много хубави неща наведнъж, това вероятно е съвпадение. Но когато ти се случат две много гадни неща, между тях има пряка връзка — само трябва да я намериш.
— И сега какво? — попитах аз.
Бронсън отговори:
— Комисията по етика ще се събере във вторник вечерта да реши съдбата ти и дали да се обърнем към съдебната система. — Той неохотно добави: — Разбира се, ще имаш възможността да се защитиш.
— Разбира се.
Той продължи да ме информира:
— Дотогава електронните ти права са замразени. Ако влизаш в помещенията на фирмата, трябва да имаш придружител от службата на мистър Мериуедър. Разбрахме ли се?
— Напълно.
Той ми отправи злобен поглед (или поне така се надяваше) и заповяда с малко по-тих глас:
— А сега се връщай в „Морис Нетуъркс“ да довършиш ревизията.
Шегуваше ли се? Не ми се доверяват да включа компютър, не ме пускат да припаря до фирмата без ескорт, но продължавам да трупам хонорари от клиентите.
От друга страна обаче, ревизията сигурно бе струвала на „Морис Нетуъркс“ някой и друг милион долара; би било много гадно да уведомя клиента, че наблюдаващият адвокат е морално възпрепятстван да изпълнява задълженията си и ще трябва да я повторят. Клиентът би изтъкнал съвсем логично, че щом фирмата е избрала мен, сега трябва сама да си сърба кашата. И ето го пак закона за всемирната гадост — по график ревизията трябваше да завърши във вторник и точно същата вечер се подготвяше дисциплинарната екзекуция.
Виждате ли какво имам предвид? Тия юнаци от частния сектор си мислят, че ние в обществения пасем трева.
25
Докато карах към „Морис Нетуъркс“, използвах вградения телефон на ягуара, за да се свържа с мобилния на Джанет. След пет сигнала механичен женски глас ми предложи няколко възможности — да набера едно за гласовата поща и тъй нататък. Натиснах единицата и казах:
— Говори Дръмънд. Обади ми се. Незабавно.
Изкачих се с асансьора и отидох в заседателната зала, където заварих Марта седнала в ъгъла да оглежда озадачено дълга разпечатка. Разменихме си няколко кратки шеги и ми хрумна безумната мисъл, че може би точно тя записва ония съобщения за телефонните компании. Имаше същия глух монотонен глас и… ама на кого му пука?
— Вчера — напомних й аз — ти ме попита за една компания на име „Гранд Вистас“.
— Да?
— С каква информация разполагаш за нея?
— Проблем ли има?
— Никакъв. Трябва да ги уведомя, че са включени във финансовия отчет. Обичайна адвокатска любезност.
Тя кимна, отиде към средата на залата и се върна с тънка папка.
— Информацията за връзка е вътре. Става дума за чуждестранна частна компания. Вероятно счетоводната фирма, с която обикновено работи „Морис“, знае повече, но ние бяхме наети само за ревизията и не сме чували нищо за „Гранд Вистас“.
Благодарих й и се върнах в колата.
Джанет ми позвъни, докато карах към апартамента си. Обясних й къде живея и си уговорихме среща за обяд.
Само преди две седмици животът ми беше прост, спретнат и до голяма степен приятен. Имах работа, която харесвах и разбирах, в организация, която мнозина обичат, но никой не я разбира. Вярно, с шефа имахме малко конфликтни отношения, но доколкото армията позволява подобни индивидуални волности, бях господар на съдбата си.
И ето че изведнъж се озовах в лапите на множество враждуващи страни. Джанет например — манипулираше ме, за да провери подозренията си. Спинели ме викаше по тревога при всеки изникнал нов труп. Бари може би кроеше как да ми лепне вината за нещо в ревизията. А сега някой непознат, или може би познат, ме накисваше за нещо далеч по-лошо. Съдбата сякаш разпродаваше на парче задника на Шон Дръмънд и исках да знам защо.
Влязох в апартамента, стартирах компютъра, включих се в Google.com и натраках: „Джанет Мороу — Бостън Глоуб“.
Три преки и дълъг списък от частични попадения. Първото пряко попадение описваше присъда за убийство, издадена благодарение на Джанет срещу участник в бандата „Крипс“, който застрелял трима тиквеници от конкурентна банда. Цитираха се думите на Джанет: „Правдата възтържествува“, а защитникът, естествено, се кълнеше, че процесът бил отвратително несправедлив, и даваше обет да обжалва. Следваше почти същото — доживотна присъда за двуженец, който очистил двете си съпруги заради застраховките, а по-нататък имаше присъда за някакъв сводник, който убил две от момичетата си в пристъп на ярост.
Беше колкото интересно, толкова и поучително — три дела за убийства в интервал от седем месеца. Окръжните прокурори по принцип пращат най-борбените си хора, когато обвинението е убийство, или, както казваме в занаята, магнит за пресата. Това подсказваше, че Джанет е любимка на големите клечки.