След малко той ме уведоми:
— Ние частна компания, да? Ние не разкрива партньорите си пред външни лица.
— Знаеш ли, винаги казвам на Джейсън, че се издъни, дето не останахме частна компания. Сега се налага да носим бельото върху панталоните си.
— Това ваш проблем, мистър Кли-интон… не наш.
— Добре казано — съгласих се аз и попитах: — Ще ти бъде ли по-удобно да обсъдим темата, ако долетя да се срещнем лично? Само кажи къде и излитам още довечера.
— Не, това…
— Филип, тоя договор струва два милиарда. Джейсън ще пощурее, ако го изтървем само защото вие там сте се спекли на тема поверителна информация.
Ново дълго мълчание. Вероятно Филип пак разговаряше с някого. Накрая той каза:
— Как да се свържем с вас в „Морис Нетуъркс“?
— В момента съм при ревизорите. Работя с Бари Босуърт. Познаваш ли го?
— Ъъъ… не. Момент. — Когато пак заговори, гласът му бе променен: — По всички въпроси се обръщайте към мистър Босуърт. Повече не се обаждайте и не ни безпокойте.
Рязък тон, шумно щракване и край на връзката.
Ония там здравата се бяха заели да заличат следите.
Така де, във всяко едно отношение знаех точно толкова, колкото и преди разговора. Но като разбирах това, вече знаех много повече.
Някои компании си остават частни и отбягват обществените пари, защото са семейни фирми и не искат чужди ръце да пипат семейните скъпоценности. Други, защото работата опира до самолюбие, а трети, защото ги притежават маниаци на тема контрол като Хауард Хюс, които смятат акционерите за болестотворни микроби. Но дори и тези компании не отказват да посочат партньорите си. Нали разбирате, в известен смисъл цялата капиталистическа игра е да си мерим оная работа — защо са ти няколко сантиметра в повече, ако няма да ги показваш?
И тъй, ето ви я тайнствената холдингова компания „Гранд Вистас“, разположена на един остров, известен с липсата на данъци и абсолютната либералност по отношение на бизнеса. Двамата служители, с които разговарях, бяха чужденци. Основният език на компанията обаче не бе нито английски, нито френски. Не ми звучеше и като испански или азиатски. Оставаха още стотина-двеста възможни езика, но добрата детективска работа често се свежда до постепенното елиминиране на вероятностите.
По-интригуващо беше, че Филип непрестанно закриваше слушалката с длан, за да разговаря с някого, който диктуваше разговора. Нали разбирате, толкова предпазливи са само три вида хора — военните, шпионските централи и мошениците.
Отидох в кухнята, измъкнах две пържоли от фризера, намерих в шкафа два картофа и се заех да готвя обяд.
26
Ан Каръл все още не се бе появила в новините. Но той не се съмняваше, че след час името й ще стане гореща тема из селските магазини, старческите кръжоци по ръкоделие и полицейските участъци в цялата страна. Невероятно, какво й е сторил онзи звяр, щяха да казват хората, кършейки ръце с нескрит ужас.
Ако Фиорио бе привлякла вниманието заради своята слава и популярност, то болката, причинена на жестоко обезобразеното тяло на Ан Каръл, щеше да принуди цялата нация да скръцне със зъби и да ревне: заловете мръсния убиец.
Много противно, но трябваше да го стори точно по този начин. Той пръсна още една доза препарат върху огледалото и енергично затърка, за да изчисти всяка следа от слюнка или паста за зъби, плиснала някога върху стъклото. Това беше шестото почистване. Но в края на краищата той бе прекарвал толкова време пред огледалото, че не си струваше да допусне грешка точно сега. При нивото на съвременните технологии ДНК можеше да се събере дори от връхчето на карфица. Холът беше приключен — изстърган неколкократно до последния сантиметър с най-добрите разтворители, продавани на пазара. Гардеробът — безупречен. Кухнята искреше от чистота. Дори бе наел голяма прахосмукачка и четири часа обикаля с нея насам-натам, за да събере и най-дребната прашинка. Торбите с боклука изхвърли в кофите за смет до един търговски център на пет километра оттук. Дрехите, които бе носил през последните три седмици, чаршафите, на които бе спал, всичко бе отнесено и изгорено. Велосипедът беше заровен на два метра дълбочина сред гората.
На безупречно чистата маса в хола лежеше новичко куфарче и вътре бяха последните две досиета. Следващото убийство обаче нямаше да бъде извършено в този град. Беше планирал да подгрее тук напрежението по всички възможни начини, а после да я очисти другаде. Смъртта й щеше да бъде различна и никой нямаше дори да допусне някаква връзка със страховития убиец във Вашингтон. Пък и това не беше нейният град, нали? Идването й тук не влизаше в плановете му и той го приемаше като ужасно неудобство. Е, просто трябваше да намери начин да я привлече другаде.