По сутрешните новини бе чул, че на двайсетина километра от Вашингтон край стария път до канала са открили трупа на Джон Негропонте, студент от университета „Джордж Уошингтън“. По окаяното състояние на велосипеда и смъртоносната дупка в главата му полицаите съдеха, че е карал твърде бързо, загубил е контрол и се е блъснал в дърво. Нещастна случайност; вероятно е налетял на дупка и шлемът му някак е паднал. В университетския параклис бе планирана траурна церемония; поканваха се всички желаещи.
Две от трите коли под наем бяха оставени на паркинга до хотела, старателно изчистени, с отключени врати и ключове под килимчето пред волана. След три часа двама сътрудници щяха да ги откарат обратно на агенциите във Филаделфия. По това време той вече отдавна щеше да е изчезнал отвъд Болтимор и да кара последната кола към Бостън за следващото убийство.
Още два-три дни столицата щеше да се пита със затаих дъх къде ще е следващият му удар. След седмица ФБР и ченгетата щяха да почнат да се чешат по главите. Върху дланите на жертвите бяха надраскани цифри, обещаващи десет жертви. Убиецът от Лос Анджелис бе обещал пет и устоя на думата си. Психолозите им бяха казали, че той възприема това като извратена борба на умове и ще заложи всичко, за да спечели.
Те сами се залъгваха със собствените си процедури и методи, затова винаги оставаха изумени, когато убиецът не играеше по правилата, които му приписваха.
27
Джанет пристигна по пладне. Влезе, пусна палтото си до вратата и веднага тръгна да разузнава. Защо ли го правят жените? Когато ние отиваме в техните жилища, най-много да се зачудим каква бира имат. Обикновено е от тъй наречената „лека“, която всъщност представлява газирана чешмяна вода, затова винаги си нося по няколко бири. А те биха се разровили и из чекмеджетата ни за бельо, ако знаят, че няма да ги засечем. Засечем ли ги, казват някоя глупост от рода на „Ама тук няма салфетки. Къде ги държиш?“.
Както и да е, аз живея в съвсем малък апартамент — миниатюрен хол, кухненски бокс, спалня и тясна баня. Много съм подреден и спретнат, макар да са ми намеквали, че един вътрешен дизайнер би направил две-три дребни промени. Не съм специалист, но мисля, че обзавеждането е в стил „Тая кочина се нуждае от доста работа“, тъй като някои гостенки мърморят точно това. На мен обаче ми подхожда напълно.
Знам например, че основното правило на вътрешния дизайн повелява всеки хол да има притегателен център. Моят център е шейсетинчовият телевизионен екран, захранван от кабел. Няколко очукани рафта с книги и две удобни кресла, разположени стратегически на два метра от екрана, довършват обстановката. Маниак съм на тема голи стени и не понасям килимчета, саксии, ъглови масички, лампиони и прочие. С помощта на приятел се нанесох за четиридесет и пет минути, а за напускане сигурно ще ми трябва по-малко. Малкото багаж е предимство, когато си в армията, и задължително условие, когато трудно намираш шефове, които да те харесват.
Джанет поклати глава.
— Наистина ли живееш тук? — Тя бързо добави: — О… извинявай. Сигурно си се нанесъл наскоро.
— Много смешно.
Тя се разсмя и каза:
— Тая кочина се нуждае от доста работа.
Да, бе.
Както и да е, аз се оттеглих към малкия балкон до хола, където на скарата димяха две пържоли. Джанет огледа грамадния телевизор, взе дистанционното, щракна го и попита:
— Видя ли какво показват по телевизията?
— А трябваше ли?
— Много е зле, Шон.
Е, телевизорът беше настроен на спортния канал, тъй че й се наложи доста да щрака, докато откри „Фокс Нюз“. Застанала с микрофон до устните пред висока сива сграда и очукан зелен контейнер за смет, изумително красива репортерка говореше:
— … когато в нашето вашингтонско студио, чиято сграда виждате зад мен, се получи обаждане, че в контейнера отвън има труп. Управителят на студиото Леели Джаксън и един служител от охраната отидоха да проверят, после уведомиха полицията. Макар местните власти да не разкриват подробности, от описанието на Джаксън знаем, че последната жертва е ужасно обезобразена. Тялото й е голо, крайниците са натрошени от многобройни удари с тъп тежък предмет. И което изглежда особено зловещо, носът е бил отрязан.
Репортерката изслуша въпрос от водещия в студиото и отговори:
— Не, Марк, жертвата не е идентифицирана, но ФБР се надява още днес да установи нейната самоличност. По-твърдиха, че вратът й е бил строшен също като на другите жер…