Попитах Джанет:
— Има ли още някой, от когото да се пазя, да го държа под око или нещо такова?
Тя вдигна чашата и се загледа във виното.
— Ами… Сай Бъргър.
Сега объркването се изписа и върху физиономията ми, затова тя попита:
— Искаш да кажеш, че още не знаеш?
— Какво да знам?
— Мислех, че ти… добре де, мислех, че знаеш. — Тя остави чашата. — Помниш ли, че почти през цялата изминала година Лайза се срещаше с някого?
След като не отговорих, тя продължи:
— Ако не греша, споменах също, че у дома всички бяхме силно разстроени от това. Първо, той е много по-стар. Освен това, също като всички останали, знаехме за репутацията му, а тя не е твърде приемлива.
— Какво намери в него Лайза?
— Той е чаровен и пробивен. — Но като се замисли малко повече над въпроса ми, Джанет предположи: — Смятам, че е отчасти заради образа му на лошо момче. Звучи ли логично?
— Не.
— Целият живот на Лайза беше много… как е точната дума? Каквото и да си наумеше, винаги преуспяваше — първа в класа по всичко, звезда на отбора по бягане, момчетата тичаха подир нея. Това може да направи една жена уязвима.
— Уязвима?
— Да, уяз… ти не разбираш много от жени, нали?
Разбирах поне дотолкова, че да не отговоря.
Тя обясни:
— Някои жени… може би и Лайза в това число… са много самоуверени, а това поражда силен стремеж към превъзпитание на околните. — Тя небрежно плъзна поглед из апартамента ми и добави: — Може би затова е харесвала и теб.
Хммм.
— Продължавай.
— Повечето жени имат такава жилка. Според теб защо Ричард Гиър и Вин Дизел са кинозвезди? Жените ги гледат на екрана и си мечтаят как ще ги спасят от самите тях.
Ама че смахната работа. Животът наистина е пълен с подобни щуротии от сорта „мъжете са от Марс, жените са от Венера“. Когато един мъж види лошо момиче, помисля ли си изобщо да я превъзпита? Не, казва си: „Имам ли шанс да докопам това маце и да изчезна през задната врата, преди да ми е научила телефона и истинското име?“ Ако някога имам дъщеря, ще си поговорим надълго и нашироко за мъжете. Свине. Същински свине.
Но да се върнем на темата.
— И как свърши? — попитах аз.
— Става дума за Сай.
— Лайза го е спипала да й изневерява?
— Точно така.
— С кого?
— Не каза. Разбрах само, че започнал връзка с друга жена. — Тя добави: — Когато Лайза го притиснала до стената, Сай имал нахалството да й предложи тройка.
— Бас държа, че е станало интересно.
— Нямаш представа.
Нещо не се връзваше и аз подхвърлих:
— Сай каза, че Лайза е получила предложение за място на съдружник в бостънския клон. Тя приела и се готвела да напусне армията.
— Така ли е казал?
— Да.
— Е… нищо не знам за това.
— А би трябвало да знаеш, нали?
— Не е задължително.
— Но аз си мислех…
— За пръв път го чувам.
Погледнах я слисано. Така де, Лайза значи обсъжда къде си вади сенаторското пишле (или по-точно бившото сенаторско пишле) нейният интимен приятел, но пропуска да спомене за бъдещо назначение, при което и двете ще живеят в един и същ град. Шантава работа. Напълно шантава.
Но имаше по-неотложна тема и аз попитах:
— Чувала ли си някога за компания на име „Гранд Вистас“?
— А трябва ли да съм чувала? — отвърна с въпрос тя и продължи: — И те ли са клиенти на бостънската прокуратура?
— Не, доколкото знам. Но е възможно. Става дума за международна компания с дялове в какво ли не — от корабоплаване и благородни метали до телекомуникации.
— Защо да съм я чувала?
— Няма конкретна причина. — Налях й още вино. — Чудех се дали Лайза не я е споменавала.
— Не.
— Имаш ли познат, който може да я проучи?
Тя се замисли и след малко пак ме погледна.
— В бостънската окръжна прокуратура има отдел за корпоративни измами. Често работи с данъчните. С шефа Джон Андрюс сме приятели.
— Добри ли?
— Би искал да сме нещо повече от приятели.
— Значи можеш да го помолиш и…
— И той ще поиска да знае защо. Не случайно е на такъв пост. Не нарушава правилата за никого… било то мъж или жена.
— Това може да създаде затруднения.
— Ясно. — Тя отпи глътка вино и попита: — Обществена или частна компания?
— Частна. И регистрирана на Бермудите.
Тя тъкмо се канеше да зададе следващия въпрос, когато телефонът иззвъня. Даниъл Спинели се представи и ми заръча час по-скоро да си замъкна задника до полицейския участък в Александрия, където щял да ме чака. После попита дали случайно не знам как да намеря красивата мис Джанет Мороу. Случайно знаех.