Вече ми бе казала, разбира се. Затова го изтълкувах в смисъл: не си пъхай носа, Дръмънд. Е, аз съм джентълмен и не ми влизаше в работа, тъй че реших да изпълня желанията им. Щях да се държа с Джордж безупречно, докато не измисля удобен начин да му бия жесток шут по задника.
Освен това лейтенант Мартин изведнъж бе почнал да се извинява, задето отново ни безпокои, после размаха снимки на последната жертва. Както съобщиха по телевизията, носът й беше отсечен, опръсквайки цялото лице с кръв. Разпознаването по тия снимки би затруднило дори собствената й майка. Все пак и двамата с Джанет заявихме, че не я познаваме.
Веднага пред лицата ни се размаха черно-бяла снимка — на същата жена, но приживе, ако мога така да се изразя, взета от служебно досие или паспортна служба. Би изглеждала доста привлекателна, ако не беше големият топчест нос, който засенчваше всички останали черти. Двамата с Джанет отново признахме, че не я познаваме.
— Името й е Ан Каръл — мрачно съобщи лейтенант Мартин. — Неомъжена, лесбийка и много способна юристка от Комисията по ценните книжа и борсите.
Интересно… две юристки, счетоводителка и клюкарка от телевизията. Приблизително на една възраст, външност от умерено до много красива, образовани, преуспели, неомъжени и добри професионалист™. Общи черти, както казваме в занаята. Но имаше ли някаква по-особена обща нишка, някаква определяща човешка същност, която да привлича убиеца? Преуспели жени? Красиви жени? Жени десничарки?
Е, за мен хипотезите бяха чиста загуба на време, защото ФБР и местните ченгета вероятно правеха същите сравнения, продължавайки да преобръщат всеки камък, ако се съдеше по масовото присъствие в участъка. Нали разбирате, вече трето убийство след онова на Лайза, а при всеки нов труп пак търчахме към участъка в Александрия.
Както и да е, за всеки случай Спинели попита Джанет:
— Може ли сестра ти да я е познавала?
— Възможно е. — Тя се позамисли, след това каза: — Никога не е споменавала за нея.
— Каръл е убита снощи около девет — обясни Спинели. Малко след десет тази сутрин изродът позвънил на „Фокс“ и им казал да надникнат в контейнера за боклук зад сградата. Все още не знаем къде я е обработил.
— Сигурен ли си, че е звънял убиецът? — попитах аз.
— Рекъл, че се е опитал да й оправи носа.
— А… разбирам.
Джанет се обърна към Спинели.
— Според пресата полицията подозира, че има работа с убиеца от Лос Анджелис.
— Такова е преобладаващото мнение — потвърди Мартин. После се озърна към Спинели и ни съобщи: — Той обаче не е съгласен.
— Защо, Дани? — попита Джанет.
Въпросът не беше насочен към Мийни, но той побърза да се намеси:
— Джанет, деветдесет и девет на сто сме уверени, че е той.
— Но не сто на сто?
— Знаеш, че подобна увереност е невъзможна. Но аз проверих всичко — той е.
Джанет се озърна към Спинели и попита:
— Съвпада ли ДНК от спермата върху Фиорио с тази по другите жертви?
— Спермата по бедрото й не съвпада с нито един от другите образци — отговори Спинели.
— Не е ли странно? — подхвърли Джанет. Така и не разбрах дали задава въпрос или подсказва нещо. — Три различни вида сперма.
— Наистина е загадка — каза Мийни. — Но не търси прекалено дълбок смисъл.
— Не търся, Джордж. Просто съм любопитна. Според новините убиецът от Лос Анджелис е оставял собствената си сперма.
— Да. Така смятахме тогава. Вероятно е осъзнал грешката и сега прикрива следите си по-добре.
Джанет му се усмихна странно.
— Объркана съм.
— За кое?
— Спермата по труповете… чия е?
— Чия? Нямаме представа чия. Очевидно не негова. Всъщност смятаме, че опръсква труповете си с образци.
— Образци?
— Да… образци. Смятаме, че носи епруветки, най-вероятно взети от клиника по безплодие или лекарски кабинет. Убийството на Кътбърт подсказва, че е специалист по влизане с взлом, а въпросните заведения не могат да се похвалят с добри предпазни мерки.
— Но нали убиецът от Лос Анджелис е еякулирал собствената си сперма?
— Както казах, така смятахме тогава. Но той не бе заловен, тъй че нямаше как да направим сравнение на ДНК. Може и тогава да е плискал.
— Но намекваш, че сега излива върху труповете сперма от други хора. Каква е целта на тази промяна?
Мийни пристъпи напред и сложи ръка на рамото й.
— Слушай, спомни си онзи пръв случай, по който работихме заедно. Или който и да било случай от твоята кариера. Винаги има несъответствия.
Канех се да го попитам дали под „несъответствия“ разбира побой на свидетели, незаконно подслушване и тъй нататък. Но преди да дам този ценен принос в разговора, Джанет отвърна: