Групата спря и разпъна шатри, край които навреме завърналия се от полет Вилхелм разпали бурен огън. Тиара пък бе убила елен по пътя и скоро апетитни късове месо започнаха да цвърчат на импровизирана скара, пълнейки устите на останалите със слюнка.
— Нищо не се вижда в тази фъртуна! — каза Тиара на архимага, който отопяваше къс хляб в падащия от еленското сос. — С Вилхелм не можем да преценим дали наблизо има врагове или не, но ако има са малко и не биха представлявали заплаха. Другояче стоят нещата с река Песнопойна. Тя цялата е покрита с отвратителни мочурища, покрити с лапавица. Според мен когато решителната война започне, блатните духове ще се опитат да ни ударят в гръб.
— Лоши вести — въздъхна мрачно архимагът. — Нямахме нужда от нови противници.
— Джуджетата ще се справят — обади се стоящия наблизо Харолд. — Ние винаги се справяме.
— Няма ли някаква магия за разваляне на мочурливата магия? — попита Джеси, който топлеше ръце на пламъците и жадно вдишваше дима от печащото се еленско.
Далвон се сепна.
— Има, но ще ни трябват десетки магьосници за тази работа, а няма къде да ги вземем наведнъж.
— Нали аз съм по-силен от обикновените магове? — вдигна глава Джеси и студения вятър развя заскрежените му черни коси.
— Наистина — кимна архимагът, — твоят талант е нечуван, но опитът ти е твърде малък дори за ограничаване на тази магия. А и…
— Аз също имам магия, Далвон — рече Вилхелм, който бе приклекнал край пламъците, греейки разперените си криле. — Трябва да направим нещо за да не се озовем с пълчища орки от едната страна и хиляди блатни духове от другата. Така ще бъдем като в преса.
— Значи предлагате мисия до блатата? — Далвон изглеждаше разтревожен. — Това ще ни забави и ще постави на върховно изпитание уменията и на бойците. Те гъмжат от духове.
— Съмняваш ли се в уменията ми? — попита Тиара, вирвайки брадичка.
— Или може би в моите? — изръмжа Харолд заканително.
Небрежно облегнал се на дълъг лък, Арлеан също изглеждаше готов за всяко предизвикателство и, обкръжен от такива спътници и напъхан в непобедими оръжия, Майкъл се почувства уверен в силите си.
Зад него Раджак мрачно се усмихна.
— Доколкото разбирам, утре ще бием блатни духове. Преди това обаче ни чака по-тежко, но и по-приятно сражение. Еленското е готово!
И така поне за час изнурените, премръзнали и изгладнели спътници забравиха за всякакви грижи, пълнейки уста с печено месо.
10.
Събуждането през следващия ден бе едно от най-неприятните неща в живота на Майкъл. Тих и ловък като котка, елфът Арлеан реши да се пошегува със спящите пътници и на сутринта им сипа сняг във врата.
За Майкъл това бе особено неприятно, тъй като бе спял с бронята и когато рязко подскочи от неприятния студен допир по кожата си, снега успя да влезе под доспехите и той трябваше да ги сваля и след това отново слага. Заради майсторската им изработка това не отне много време, но достави голямо забавление на Тиара, макар червената й коса също да бе цялата в сняг.
Харолд не прие така леко нещата и го гони три обиколки около лагера докато накрая Арлеан не го задмина с една, с което обърка джуджето. Врявата събуди останалите и не даде възможност на пакостливия елф да се пошегува и с тях, което донесе огромно облекчение на Лийна, която бе искрено възмутена от дебелашкия му хумор. На Джеси му беше смешно, както и на архимаг Далвон, който се разсмя, докато приготвяше закуската. Раджак както винаги си остана мрачен, както и драконът Вилхелм.
След като се сгряха с чаша горещ чай и се подкрепиха с няколко бисквити, групата тръгна към река Песнопойна, превърнала в огромно тресавище, смъртоносен капан за минаващите наоколо странници.
Блатните духове са винаги гладни призраци на разбойници и негодяи, намерили смъртта си в реката, обясняваше Далвон. Те са се превърнали в уродливи създания от тиня, обречени да слугуват на Прокълнатия и злия му син.
Далвон разкри, че в годините преди идването на великия крал Александър реката била заблатена, макар и не в такава степен. След смъртта на Прокълнатия водите и отново потекли чисти и бистри, но в последния век покварата се завърнала и тя отново се превърнала в смъртоносен капан. — Но блатните духове не са най-лошото нещо там — обясни архимагът. — Във водите на блатата дебне огромна змия, многоглава хидра, чиято отрова поразява всяка жертва.
— Но блатните духове не са най-лошото нещо там — обясни архимагът. — Във водите на блатата дебне огромна змия, многоглава хидра, чиято отрова поразява всяка жертва.