Тежък плясък прекъсна думите му и Майкъл се извърна назад, вдигнал меча си и обзет от лошо предчувствие. До него Тиара изруга по-гръмко и от джуджето Харолд, а за секунди лъка се озова в ръцете на елфа Арлеан.
— Сега я втасахме — мрачно се обади Раджак.
От разсеялите се блатни води и изпарения пред тях се появи огромно чудовище, по-масивно и от Вилхлем. Три змийски глави се люлееха над туловището му, всяка от които уродлива и със зейнала паст, от която капеше киселинна отрова, изпаряваща се със съскане при допир със заледената мочурлива почва.
— Хидрата — констатира очевидното Вилхелм.
— Нямам сили за това — прокле Далвон, подпирайки се на жезъла.
— Аз… — заекна Джеси. — Аз… ъъ… ще се справя.
— Не, ти си твърде изморен! — възрази старецът, но преди да успее да направи каквото и да е, чернокосото момче запрати взрив от светкавици, които покриха хидрата. Тя потъна в облак дим, след което обаче се показа отново, още по-гневна и разлютена.
— Съжалявам — изпъшка изтощения Джеси. — Просто… не мога… повече. — И момчето се свлече на колене. Само прегръдката на приклекналата Лийна му попречи да се просне напред по очи.
— Припадна — каза разтревожената принцеса.
— Пази го, има нужда от почивка — нареди Далвон. — Ние ще се справим с хидрата.
— На това му се вика положително мислене — заключи джуджето и без много да му мисли нападна, размахвайки две къси брадви. Те оставиха белезникави бразди по създанието, което гневно изсъска, но продължи напред. Харолд бе последван от Майкъл и Тиара, които атакуваха с мечовете си шиите на съществото, докато отзад Далвон го обстрелваше с огнени кълба, а Арлеан — със стрели.
Вилхелм се издигна във въздуха и бълвайки пламъци се спусна върху отвратителната люспеста твар, която вдигна и трите си глави към него и го заля със струи киселина, предизвиквайки писък на болка от дракона.
— Не! — извика ядосано Тиара и замахна с меча си към една от шиите на създанието. Острието се плъзна по дебелия мазен врат без видима следа.
— Нека аз пробвам! — Майкъл на свой ред замахна с Меча на Дракона. Младежът не разбра какво точно се случи. В един миг видя как дебелата шия с огромната грозна глава на нея се свлича в мочурището, а в следващия момент главите на хидрата бяха четири и една от тях го блъсна с муцуна в гърдите, запращайки го назад към реката.
Младежът се пльосна във водата и за миг потъна, но в следващия момент рефлексите от десетки училищни първенства заработиха и той отчаяно замаха с ръце и крака, стремейки се да не изпусне и скъпоценния Меч на Дракона. За щастие и оръжието, и доспехите бяха чудодейно леки, поради което успя да се измъкне от ледената вода и отново да се хвърли в битката, в която три глави бяха увили Вилхелм в мъртва хватка, която той се мъчеше да разкъса като бълва огън. Четвъртата дебнеше подобно на кобра Раджак, Харолд и Тиара, докато Далвон и Арлеан я обстрелваха.
— Цели се в разклонението на шията! — извика Далвон с изопнато лице.
— Аха — изстена Майкъл, но се хвърли в атака, сечейки навсякъде с непобедимия си Меч. Хидрата отдръпна главата си в отговор и трепна стъписана от това, че малкото сребърно създание е оцеляло от удара й. Това бе шансът, който Вилхелм чакаше. Драконът се отскубна от хватката на главите и забълва яростно пламъци по откритото тяло на хидрата. Изчадието отчаяно запищя и обърна и четирите си глави, в опит да захапе мъчещия я червен дракон.
От това се възползва Майкъл, който направи самоотвержен скок напред и заби Меча на Дракона в разкрилото се за миг разклонение на шиите, там, където туптеше сърцето на хидрата. Тя за момент застина, сетне могъщо потрепери, а накрая четирите й глави безсилно се отпуснаха на земята.
Майкъл изтегли Меча на Дракона и за момент му се догади от слузта, с която се бе покрило острието.
— Ти уби хидрата! — възкликна Тиара шокирана.
— Аха — младежът изтощено поклати глава и шлема се изхлузи от русата му коса и падна на земята. Той се наведе да си го вземе, но умората от битката и падането в ледената вода се оказаха твърде много за момчето и скоро Майкъл с пъшкане се присъедини към брат си в страната на сънищата, изпадайки в несвяст.
— Наистина са братя — отбеляза Харолд.
11.
Майкъл отвори очи и видя над себе си платнището на шатра. Забеляза, че е без доспехите си и е завит в дебело кожено одеяло.