— Помощ — викаше с мокри от сълзи очи.
— Какво има? — попита отзовалият се пръв Майкъл.
Тя се метна на врата му и зарида.
— Вилхелм… отвсякъде ни нападнаха гарвани… той е ранен.
След минути групата тичаше към мястото на нападението, оставяйки Харолд, Арлеан и Раджак да пазят лагера и багажа отзад. Далвон бе силно разтревожен, Джеси и Лийна бяха изпълнени със страх.
Накрая стигнаха до дракона. Кръвта му бе напоила снега наоколо, а той лежеше отпуснат и тихо хриптеше.
— Измихте ли се, закусихте ли? — изграка той уморено. — Мислех, че никога нямаше да дойдете.
— Приятелю — въздъхна Далвон с облекчение. — Ще имам нужда от вашата помощ. Принцесо, помниш ли онова заклинание срещу нападение от птици?
Скоро Далвон и Лийна направиха магията, използвайки Джеси за източник на необходимото количество. Щом раните по тялото на Вилхелм се затвориха, драконът се сви в дребната си гущерова форма.
— Явно вече и небесата не са безопасно място — изръмжа недоволно той.
Тиара го прегърна, а сетне се обърна към маговете, признателно стисна ръката на Далвон, прегърна Лийна и целуна Джеси по бузата. Майкъл усети как го жегва ревност, а принцесата направо изсъска.
За щастие обаче драконовата ездачка ги успокои като целуна и Майкъл по устата, а накрая и дракона по муцуната — толкова сърцато, че Вилхелм каза:
— Мила, знам, че искаш да ми го върнеш задето те лапнах, но няма да успееш да ме глътнеш и ти, колкото и да е по-малка тази ми форма.
— Е, всичко мина много по-добре, отколкото можеше да предположим — въздъхна облекчено Далвон. — Така че трябва да сме благодарни.
След успешно завръщане в лагера компанията отново се подготви за път.
12.
През следващите няколко дни пътуваха спокойно, без повече премеждия. Далвон дори изчисли, че прибързаната атака на барона ще му коства много.
— Неговите гарвани-вестоносци се жертваха, но без никакъв успех. Сега ние най-сетне ще имаме възможност да изготвим тактика, без постоянно да ни следят.
Дори виелиците поутихнаха и сега пътят им вървеше леко. Майкъл продължи тренировките си с Тиара, а още на първата от тях го очакваше неприятна изненада — върху сняг и лед предимството на оръжието му се губеше пред ловките и гъвкави движения на драконовата ездачка, която при няколко пробни сражения го просна още преди да е успял да настъпи. Двамата обаче не бяха единствените, които тренираха. Харолд и Арлеан също се включиха в демонстративните схватки, джуджето с късата си брадва, елфът с острите си кинжали. Харолд, който разчиташе на ниския си ръст и опита си на сняг — все пак бе родом от Планините на Забравата — бе опасен за всички съперници и често ги принуждаваше да допускат грешка, макар да не му бе лесно да се възползва от нея поради късото оръжие. Все пак джуджето съумя да се наложи над Арлеан и да изненада Майкъл, а накрая завърши наравно и с Тиара, като жената впоследствие призна, че е имал предимство над нея. Елфът, който все пак предпочиташе лъка и стрелите или пък метателните кинжали, изгуби от всички. Оръжията му за близък бой — същите тези кинжали — не можеха да се сравняват нито с великолепните броня и меч на Майкъл, нито с предимството от ръста в дуела с Харолд, нито му позволиха да доближи Тиара, която бе не по-малко гъвкава и ловка от него.
Над всички обаче бе Раджак. Той се включи в тренировъчните боеве само веднъж, но победи абсолютно всичките си съперници един след друг в рамките на десет минути, проснал ги безпомощни на снега с тежкия си жезъл.
След тази демонстрация никой повече не канеше върховния оркски жрец в приятелските битки.
Доста по-миролюбиво протичаха приготовленията при магьосниците. Джеси продължаваше да задълбочава в теорията на магията и Далвон редовно го поздравяваше за напредъка му, изумявайки се от таланта му. Лийна напредваше в лечителските магии, макар, разбира се, силата й да бе далеч от тази на все повече влюбващото се момче. Тя нямаше нищо против създалата се ситуация, тъй като отвръщаше на чувствата на Джеси.
Така пътуването им мина леко и приятно, но към реалността ги върнаха първите постове и укрепления, който се появиха заедно с приближаващите Планини на Забравата. Патрулираха мрачни джуджета, хора и — макар и малко, тъй като бяха заети със защита на своето кралство от другата страна на долината — елфи и кентаври. Всички много се радваха, щом видеха Далвон и не пропускаха да му се оплачат от лошите вести — че в Планините се събират несметни пълчища орки, гоблини и гноми, подсилени от скелети и няколко зли дракона. От време на време в нощното небе пък прелитало грамадно крилато изчадие, което изпълвало защитниците с ужас.