Двамата отпиха от чашите с горещ шоколад и продължиха да похапват от пайовете си. Бяха седнали до камината на заведението, в която игриво пукаха пламъци. Говориха си известно време за музика, комикси и момичета, а Майкъл нарочно избягваше неприятните за брат му теми като химията или кошмарите му. Беше търпелив. Когато Джери се почувстваше достатъчно сигурен, щеше да зачекне темата. Майкъл не искаше да го притиска и изнервя.
Двамата бяха минали през това и преди. Бяха успели да се справят с кошмарния сън. Щяха да успеят и сега.
Внезапно вратата на сладкарницата се отвори. Джеси се сви в стола притеснен, а очите на Майкъл се изстудиха.
— Какво искаш, Бернар? — попита той, не прикривайки враждебността си.
Пакистанецът изглеждаше изнервен.
— Мога ли да седна? — попита той.
— Щом се налага — отвърна Майкъл.
Бернар го изгледа накриво и седна между братята. Джери се отдръпна още малко към пламъците. Неприязънта му към пакистанеца бе доста силна, а освен това се и боеше от него.
— Днес при нас дойде много странен човек. Търсеше брат ти. Теб. — Той погледна Джеси.
— Какъв човек? — попита чернокосото момче.
— Не знам — въздъхна пакистанецът, — но беше странна птица. Караше някаква кола като от музей и бе облечен в дълъг черен шлифер, като ексхибиционист. Каза, че е от „Скотланд Ярд“. Каза също и че убиецът на майката на Джеси бил избягал от лудницата.
— Майката на Джеси е починала от инфаркт — бавно отговори Майкъл и вдигна ръка, преди брат му да се обади.
Лицето на Бернар се издължи.
— Така ли? Значи работата е лоша — пакистанецът изгледа криво братята. — Виж, аз разбирам от ченгета. Имал съм си работа с тях покрай моите… — Бернар се ухили — хобита. Тоя тип не беше ченге, но никак не ми хареса. В бандата не сме бъзета, но след като си тръгна дори Бъба трепереше като лист. А Бъба не се впечатлява лесно, леля му прави вуду все пак.
— Бернар, ако това е някаква шега, е много тъпа — каза Майкъл.
— Не е шега! — изсъска пакистанецът. — Честно ви казвам. Тоя човек търсеше Джеси. Ако бях на вас, бих внимавал.
Сетне Бернар стана и си тръгна, Джеси погледна Майкъл тревожно.
— Какво ще правим?
— Това може да е шега — отговори русия младеж, — не му вярвай на тоя поплювко.
— Според мен не е шега — настоя Джеси. Изглеждаше разтревожен.
Погледите им се кръстосаха.
— Според мен също не е шега — накрая призна Майкъл. — Ще се обадим на нашите и ще решим какво ще правим.
— А как ще се приберем? — попита Джеси.
— Хей, онзи човек едва ли е вампир — усмихна се небрежно Майкъл, — но ако се тревожиш, имам кинти, ще вземем такси.
Двамата излязоха от сладкарницата и спряха най-близкото минаващо такси като му казаха да ги прибере вкъщи. По пътя заваля дъжд и шофьора включи чистачките. Стигнаха бързо и след като платиха сметката от четири лири се затичаха през двора към вкъщи, за да не се измокрят. Вече зад прага на дома си, тъмнината ги обгърна.
— Мамо! — викна Майкъл. — Тате?
Джеси запали лампата и се огледа.
— Къде ли са? — зачуди се Майкъл. — Не е в стила им да изчезват така.
Джеси нервно погледна през прозореца.
— Какво? — попита го брат му.
— Отпред няма черна кола — облекчено се усмихна по-дребното момче и двамата се засмяха.
— Ето ви най-сетне — чуха непознат глас и се обърнаха. На стълбите за горния етаж стоеше много нисък мъж, загърнат в тежка наметка с качулка. Лицето му бе опасано от черна брада, която му придаваше известна свирепост. Зад него имаше друг мъж — издължен, строен, с дълга руса коса и неестествено заострени уши, облечен в старинни зелени дрехи.
Джеси си пое дълбоко въздух. Майкъл вдигна вежди:
— Кои сте вие? Къде са мама и тате?
— Те са добре — отговори ниският. — Пратихме ги към лятната ви вила по морското крайбрежие. Там ще е доста по-безопасно.
— Така ли? — поклати русата си глава Майкъл. — А защо ще ходят есен на море?
— И защо няма да ни вземат? — обади се и Джеси.
— Най-добре се качете горе да обсъдим нещата — намеси се човекът с острите уши. — Нямаме много време.
Двамата братя се огледаха. Нямаха голям избор.
Когато четиримата влязоха в стаята на момчетата, ниският човек започна:
— Ще говоря бързо и вие няма да ме прекъсвате. Част от това, което кажа няма да го разберете. Въпреки това ме изслушайте кротко. Преди четиринадесет години майката на Джеси бе убита. Човекът, който я уби бе лукав и безмилостен и избяга от ударите на закона. Ние трябваше да скрием бебето. Затова го доведохме тук. Човекът, който я уби обаче, намери това място.