Джеси пристъпи към Майкъл. Тиара изпищя и се метна към чернокосото момче. То вдигна ръка, без да я поглежда и назъбена червена светкавица я повали на земята.
Раджак надигна тоягата си, но Джеси се обърна към него.
— Поклони се пред своя господар, жрецо!
Оркът се свлече на колене подобно марионетка, чиито конци са скъсани.
— Джеси… — опита да каже Далвон, но чернокосият само вдигна показалеца си.
— МЛЪК! — и думите замръзнаха в гърлото на архимага, давещи го до посивяване.
— Вдигни меча си, принц Майкъл — изръмжа Джеси и лицето му се изопна около червените очи, като маска, опъната до скъсване, готова да разкрие ужасната същност, която прикриваше.
— Нека видим дали оръжията ти могат да се мерят с магията на законния властелин на Ралмия! — плесна с ръце отстрани Саркорос.
Майкъл гледаше съществото, което толкова години бе наричал свой брат и сълзите се стичаха по лицето му.
— Не мога да се бия с теб — отговори той и захвърли Меча настрана.
— Интересно какво ли можеш тогава — отговори присмехулно Джеси и от очите му изхвръкнаха две светкавици и повали русия младеж на земята, превивайки го на две. — Не си толкова специален, за колкото се мислеше — продължи Джеси. — Уж пръв във всичко, а всъщност в нищо.
Лицето на чернокосото момче се изкриви в усмивка, която разкри неестествено удължените му и заострени зъби.
— Трябваше да се моля на приятелката ти, да не те бие. Толкова струваш в действителност. Но все пак опита да вземеш това, което си е мое. Не ти ли е неудобно?
Майкъл вдигна очи и отвори уста да отговори нещо, но не можа.
— Питам — извиси глас Джеси. — НЕ ТИ ЛИ Е НЕУДОБНО?
— Достатъчно приказки — намеси се Саркорос. — Довърши го!
Но момчето този път не обърна внимание и на баща си.
— Вдигни меча си и се защити, Майкъл. Иначе ще те убия.
Русият младеж се изправи мъчително на колене.
— Няма — изхлипа той. — Ако наистина смяташ, че нещата стоят така както ги описа, убий ме. Ако наистина съм такъв, какъвто ме описа, заслужавам да срещна смъртта си сега. Но знай, че все пак аз те обичам. Винаги съм те обичал. И ще те обичам, докато умра, а ако има живот на оня свят, дори и след това. Какъвто и да станеш. Защото знам, че и ти ме обичаше. Моето малко братче — Джеси.
— Не вярвай на глупостите му — предупреди баронът.
— Но едно нещо не мога да направя — продължи Майкъл — и никога няма да мога да го направя. Няма да вдигна меч срещу брат си. Срещу най-добрия си приятел. Срещу теб.
Джеси не отговори нищо, но сенките около него се сгъстиха, така че видими останаха само червените му очи. От мрака се подадоха ръце, чиито пръсти бяха изкривени като на граблива птица.
Сините очи на поваления му брат се разшириха, на фона на виковете на Тиара.
Баронът се изсмя — звук, който прозвуча като граченето на козодоя от легендата, отмъкващ душата на покойник.
В следващия момент Джеси се завъртя на пети и сенките около него се разпръснаха. От пръстите и очите му се изстреляха светкавиците, които блъснаха барона, стопиха нелепите палто и бомбе, свалиха кожата от тялото му и го накараха да избухне.
— Да! — извика в този момент Далвон, хватката, около чието гърло, най-после бе отслабнала. Архимагът понечи да вдигне победно ръка, но в този миг от пламъците и пушеците около Саркорос се чу неистов писък и над дима се разпериха черни криле, които след миг издигнаха притежателя си във въздуха.
— Жалко нищожество — изръмжа баронът, — аз те създадох, аз ще те и убия.
Маската на старец, която бе носил, най-после бе паднала, унищожена от мълниите на собствения му син. В тронната зала се носеше тъмнина от нокти и пламъци, която протегна ръце, от които изригна лавина от червени пламъци.
Очите на Джеси се разшириха, но той махна с ръка и вдигна щит от червени светкавици, които удържаха и погълнаха пламъците, преди да се разпаднат на шепа искри.
Саркорос кацна на земята, безплътна фигура, изградена от сенки, поглъщащи светлината в себе си.
— Ще избия всички ви — изхриптя съществото и размаха криле, които навяха огнен вятър. Далвон вдигна синя стена, която да скрие метналия се да измъкне Тиара жрец Раджак.
Джеси обаче бе този, който застана на пътя на червените пламъци, когато те се насочиха към Майкъл. Той се уви с броня от червени мълнии и тръгна към баща си.