Чейс изстена, обгърна я толкова силно, че тя не можеше да помръдне, а той дори й прошепна с накъсан от вълнение глас:
— Престани или ще свърша веднага.
— Не още. Не още.
Тя се отдалечи малко и съблече пуловера през главата му. Веднага се зае с копчетата на ризата. Отхвърли я настрани и пръстите й неистово се спуснаха по голото му тяло — приличаше на слепец, внезапно прогледнал след безкрайно дългите години, прекарани в тъмнина.
Простена от опиянение и с ненаситен копнеж започна да целува голите му гърди. Чейс обхвана главата й с ръка, но я остави свободно да се движи нагоре-надолу по тялото му. Устните й намериха зърното му, скрито под снопче тъмни, къдрави косъмчета. В началото плахо и срамежливо, а после все по-страстно, тя го обгърна с езика си.
Изгарян от пламенно желание, Чейс задъхано изруга и я отблъсна от себе си.
— Съблечи си дрехите.
— Ти ги съблечи — предизвика го тя с дрезгав и разтреперан глас.
За миг останаха втренчени един в друг. Марси не смееше дори да диша. Най-сетне той посегна към пуловера и го измъкна през главата й. Очите му се втренчиха в гърдите й. Марси вдигна ръце зад гърба си, разкопча сутиена си, и го остави да падне. Чейс измъчено въздъхна. Марси видя как цялото му тяло се напрегна, но той не я докосна. Или поне не я докосна нежно и интимно.
Хвана я за раменете и я накара да легне по гръб на килима. Без да се церемони разкопча полата й и я смъкна надолу. Не успя обаче да запази самообладание, когато започна да събува бикините й. Трябваше да свали първо колана й, за да може да достигне до тях. Когато най-сетне успя да ги свали, той зарови ръка между бедрата й. И двамата простенаха в екстаз. Пръстите му бяха опитни и нежни. Палецът му сръчно намери пътя си към най-чувствителните й кътчета. Трябваше да я погали само няколко пъти и тя усети как кръвта нахлува в главата й, тялото й се възпламенява, а пред очите й заблестяха безброй звезди.
— Чейс!
Нямаше нужда от повече подканяния. Той разкопча ципа и бързо изхлузи панталона си. Марси смело протегна ръка, но само след секунда телата им се сляха в едно.
Тя нададе силен, ликуващ вик. Чейс промърмори нещо — богохулство или молитва, той самият не знаеше. В продължение на няколко изпълнени с напрежение секунди останаха напълно неподвижни.
След това той леко се отдръпна и извил тяло над нейното, се вгледа в лицето й. С прикован поглед в нейния, Чейс отново бавно проникна в тялото й. Тя го почувства дълбоко в себе си и остана без дъх, изгуби контрол над сетивата си, изцяло завладяна от щастието да го притежава напълно и безусловно. Тъмната му коса висеше над челото му, разрошена и разбъркана. Очите му блестяха, а огнените отблясъци подсилваха първичната му красота. Мускулите на ръцете и гърдите му се издуваха от мъжката му сила и мощ.
Марси искаше да концентрира мислите си върху великолепната му външност, но той леко се отдръпна, а после отново потъна в нея. Хвана гърдата й с едната си ръка и леко погали твърдото зърно с палец. Тя потрепери. Неволно затвори очи. Обгърна тялото му с краката си. Той плъзна ръка между телата им и продължи да я гали, докато проникваше все по-дълбоко в тялото й.
И тогава любовта, която изпитваше към него, любовта, останала толкова дълго несподелена, най-сетне намери кулминацията си в силния, изпепеляващ оргазъм, разтърсил цялото й тяло.
Чейс я остави да се наслади на удоволствието, да го преживее докрай, и едва тогава започна отново да се движи в нея. Но Марси изненада и двамата, притисна го към себе си и повдигна тяло, за да го поеме целия.
Извисиха се до висотите на втория си оргазъм едновременно.
Останаха притиснати един в друг, задъхани, незаситени, забравили всичко освен себе си и неутолимото желание да се притежават.
Марси посрещна с истинско облекчение почукването на вратата на кабинета й в единадесет часа на следващата сутрин. Семейството, което бе пристигнало точно в десет часа, за да се срещне с нея, вече бе на път да я подлуди.
Точно тази сутрин търпението и толерантността й бяха по-уязвими от всеки друг път.
— Влез — извика тя.
— Извинявай, че ви прекъсвам, Марси — извика Есме. — Господин Тайлър е тук и иска да те види.
Марси механично стана от стола си.
— Господин Тайлър? Кой по-точно?
— Този, за когото си омъжена. Висок, тъмнокос и много красив.
В този момент Марси видя ръката му да се протяга над главата на секретарката й и да отваря вратата.
— Мога ли да те видя за няколко минути?
Чейс бе последният човек, когото очакваше да й се обади тази сутрин. Коленете й се разтрепериха. Дъхът й мигновено секна и тя едва успя да проговори.