През последните три седмици Амити понесе поредица от ужасни трагедии. Жителите и приятелите на града са потресени от страшната заплаха, която никой не може да предотврати, нито да обясни.
Вчера гигантската бяла акула прекъсна още един човешки живот. Мат Хупър, млад океанограф от Удс Хоул, загина при отчаян опит да унищожи чудовището.
Може да се спори дали Хупър е постъпил разумно, като е предприел тази съдбоносна схватка с акулата. Но както и да наречем деянието му — смелост или безразсъдство, две мнения няма — Хупър е поел риск, довел го до трагичен край, от благородни подбуди. Без да жали личното си време и средства, той се втурна на помощ на обезверените жители на Амити и се опита да ги спаси от акулата-човекоядец.
Той беше наш приятел и отдаде живота си, за да можем ние, неговите ближни, да живеем спокойно.
Откакто акулата-убиец се появи във водите на Амити, един човек нито за миг не забравяше служебния си дълг в стремежа си да защити своите съграждани. Това е началникът на градската полиция Мартин Броуди.
Още щом стана известно за първата жертва на акулата, Броуди искаше да даде гласност на случилото се и да закрие плажовете. Но му възрази хор от не толкова благоразумни гласове, включително гласа на главния редактор на този вестник. „Не се страхувай, всичко ще бъде наред“ — уверяваха старейшините на града началника на полицията. Но ние се излъгахме.
Някои хора в Амити не побързаха да си извлекат поука от станалото. След второто нападение на акулата Броуди отново поиска да закрие плажовете, но по този начин се подложи на оскърбления и заплахи. Най-гласовитите критици бяха хора, които се ръководеха не от обществените интереси, а от личната изгода. Но Броуди продължи да настоява на своето и отново се оказа прав.
Сега той рискува живота си, като участва в експедицията, в която намери смъртта си Мат Хупър. Всички ние трябва да се молим за благополучното му завръщане и да му изразим своята благодарност за изключителното му мъжество и безразсъдна честност.
— Благодаря ти, Хари — промълви гласно Броуди.
Около полунощ задуха силен североизточен вятър — той свистеше във вратите и прозорците, носеше проливен дъжд и навяваше капките му в спалнята. Броуди стана от леглото и затвори прозореца. Опита се да заспи отново, но във възбудения му мозък се трупаха неспокойни мисли. Той пак стана, наметна халата си, слезе в гостната и включи телевизора. Захвана се да върти каналите, докато не намери някакъв филм — „Уикенд в хотел «Уолдорф»“, с участието на Фред Астер и Джинджър Роджърс. После седна в креслото и тутакси заклюма.
Събуди се в пет часа сутринта от бръмченето на телевизора. Изключи го и се заслуша в свистенето на вятъра. Той бе отслабнал и сега като че ли духаше от противоположната страна, но навън все валеше и валеше. Броуди се поколеба дали да не предложи на Куинт да отмени излизането в океана, но реши, че е безсмислено да се отказват: трябваше да излязат, дори ако се надига буря. Тогава се качи в спалнята и тихо се облече. Преди да излезе от стаята, погледна Елън — тя се мръщеше в съня си.
— Знаеш ли, аз наистина много те обичам — прошепна той и целуна жена си по челото. Понечи да слезе по стълбите, но внезапно му се прииска да влезе в детската стая. Отвори вратата и погледна вътре. Момчетата спяха.
Четиринадесета глава
Когато Броуди пристигна на пристанището, стопанинът на риболовния катер вече го чакаше; високият като върлина невъзмутим Куинт в лъскав жълт дъждобран се открояваше на фона на тъмното небе. Той точеше края на харпуна на карборундов камък.
— Щях да ви позвъня — каза Броуди, като обличаше мушамата си. — Какво ли означава това време?
— Нищо — отвърна Куинт. — Скоро ще се проясни. Но дори и да не се проясни, на нас ни е все едно. Акулата ще си е на мястото.
Броуди погледна стремглаво бягащите облаци.
— Доста е мрачно.
— Нормално е — каза Куинт и скочи на борда на катера.
— Сами ли тръгваме?
— Да. Да не би да чакате още някого?
— Не, но си помислих, че не бихте се отказали от още един чифт ръце.
— Познавате тази риба по-добре от който и да е друг и не виждам смисъл от помощник. Тази работа засяга само нас двамата.
Броуди прекрачи от кея на щурца и вече се канеше да скочи на палубата, когато забеляза в ъгъла купчина брезентово платно, под което очевидно имаше нещо.