И тогава зърна гигантската глава на акулата на не повече от метър разстояние, толкова близо, че можеше да се протегне и да я докосне с черпака. Черните й очи го гледаха в упор, сребристосиният й нос бе като че ли насочен право към него, а полуотворената й паст се усмихваше.
— О, боже! — възкликна сразен Броуди, като с ужас си помисли, че акулата отдавна е била близо до тях. — Тя е тук!
Куинт се спусна като стрела по трапа и тутакси се озова на кърмата. Когато скочи на щурца, акулата се скри под водата, а след миг челюстите и се забиха в борда и тя мощно развъртя глава. Броуди успя да се улови за кнехта и се вкопчи в него. Нямаше сили да отклони погледа си от очите на акулата. Катерът се разтрисаше и подскачаше с всяко движение на главата й. Куинт се подхлъзна и падна на колене върху щурца. Акулата разтвори челюсти и се спусна под водата. Катерът отново се успокои.
— Тя ни е чакала! — изкрещя Броуди.
— Знам — рече Куинт.
— Как е могла…
— Няма значение — прекъсна го Куинт. — Сега вече е в ръцете ни.
— В ръцете ни ли? Видяхте ли какво стори с катера?
— Разтърси го както трябва, какво толкова.
Въжето, за което бе привързана овцата, се опъна, затрепери и после отново се отпусна.
Куинт стъпи на крака и грабна харпуна.
— Глътна овцата. След малко ще се върне.
— Защо веднага, щом дойде, не се нахвърли на овцата?
— Има лоши обноски — изкиска се Куинт. — Хайде, излизай, гадино! Излез да си получиш, каквото ти се полага!
Куинт бе обхванат от трескава възбуда: черните му очи горяха, устата му се бе изкривила в странна усмивка, жилите на шията му пулсираха, кокалчетата на пръстите му побеляха.
Катерът отново се разтърси, чу се глух удар.
— Какво прави тя? — възкликна Броуди.
— Излизай оттам, мръснице! — закрещя Куинт, надвесен над борда. — Не ти ли стиска? Преди да ме потопиш, ще те унищожа!
— Защо да ни „потопи“? — попита Броуди. — Какво става?
— Иска да пробие дупка в този дяволски катер, ето какво. Вижте дъното му. Излизай, подла твар! — Куинт вдигна високо харпуна.
Броуди застана на колене и повдигна капака на люка към машинното отделение. Погледна в тъмното, лъхащо на мазут помещение. В трюма имаше вода, но нея винаги си я имаше там. Броуди не забеляза пробойна.
— Като че ли всичко е наред — каза той. — Слава богу.
Гръбната перка и опашката се мярнаха на десетина метра вдясно от кърмата и се приближаваха към катера.
— А, плуваш си — ласкаво замърка Куинт. — Плуваш си.
Той стоеше с широко разтворени крака, с подпряна на бедрото лява ръка, а дясната с харпуна бе високо вдигната над главата му. Когато акулата се озова на около метър и половина от катера и се насочи право към него, Куинт метна харпуна.
Стоманеният край се заби в туловището й, точно пред гръбната перка. Акулата се вряза в катера, кърмата затрепери и Куинт падна по гръб. Главата му се удари в крака на стола и по шията му потече струйка кръв. Скочи на крака.
— Улучих те! Улучих те, мръсна твар! — завика Куинт.
Въжето, привързано към харпуна, се заизнизва зад борда след отдалечаващата се акула и когато се размота докрай, бурето се изтърколи от щурца и изчезна във водата.
— Отнесе го със себе си! — възкликна Броуди.
— Не за дълго — отвърна Куинт. — Акулата ще се върне и ние ще й забием още един харпун, и още един, и още един, докато я омаломощим. И тогава е свършено с нея. — Куинт се надвеси от щурца и внимателно се взря във водата.
Увереността на Куинт се предаде и на Броуди и сега той бе едновременно радостен и развълнуван, а страхът му изчезна. Почувства освобождение, освобождение от заплахата на смъртта.
— Ще й видим сметката! — викна Броуди. И внезапно зърна кръвта, стичаща се по шията на Куинт.
— Пукнали сте си главата — каза той.
— Донесете още едно буре — разпореди се Куинт. — Дайте го тук. И внимавайте да не се преплете въжето. Искам да се размотава като по масло.
Броуди посегна към носа, развърза бурето, преметна въжето на ръката си и донесе всичко на Куинт.
— Ето я, пристига — промълви Куинт и посочи наляво. Бурето изскочи на повърхността и се залюшка над водата. Куинт дръпна въжето, привързано към дървения прът, и го изтегли на борда. После постави нова дръжка и вдигна харпуна над главата си.