Акулата се просна на кърмата, раздаде се оглушителен трясък и вълните заляха катера. Вода покри целия щурц. След няколко секунди Куинт и Броуди бяха до пояс във вода.
Акулата лежеше на кърмата, челюстите й се намираха само на около метър от гърдите на Броуди. Тялото й потръпна и на него му се стори, че вижда собственото си отражение в черното й голямо колкото бейзболна топка око.
— В пъкъла да се пържиш дано! — изкрещя Куинт. — Потопи катера ми!
Едното буре заплува в кубрика, а привързаното към него въже се извиваше като змийско кълбо. Куинт хвана харпуна, прикрепен в единия край на въжето, и го заби в мекия бял корем на акулата. От раната бликна кръв и заля ръцете на Куинт.
Катерът потъваше. Кърмата бе напълно скрита под водата, а носът се издигаше високо.
Акулата се плъзна от кърмата и изчезна във вълните. Въжето, привързано към края на харпуна, който Куинт бе забил в корема й, я последва.
Неочаквано Куинт изгуби равновесие и падна гърбом зад борда.
— Нож! — изкрещя той, като махаше с левия си крак над водата, и Броуди видя, че стъпалото му се бе заплело във въжето.
Броуди погледна към планшира на десния борд, измъкна ножа и се върна обратно, като с труд се придвижваше в дълбоката вода. Обхванат от безсилен ужас, той видя как Куинт с широко отворени, умоляващи очи протягаше ръката си към него и бавно потъваше в тъмните води.
За миг настъпи тишина. Чуваше се само бълбукането от потъването на катера. Водата стигна до раменете на Броуди и той отчаяно се вкопчи в подемната стрела. Изведнъж от водата изскочи спасителна възглавница и Броуди я улови.
Внезапно на двайсетина метра от себе си той съгледа опашката и гръбната перка. Акулата удари с опашка и гръбната перка се приближи към Броуди.
— Омитай се, дявол да те вземе! — пронизително закрещя той.
Акулата продължаваше да плува, като малко по малко съкращаваше разстоянието между себе си и Броуди. Зад нея се влачеха буретата и объркани въжени кълба. И ето че подемната стрела се скри под водата и Броуди я изтърва. Той се опита да се докопа до носа на катера, който сега стоеше почти вертикално, но преди да успее да го достигне, носът се издигна още по-високо, а после бързо и безшумно се скри под водата.
Броуди се вкопчи във възглавницата и откри, че като я прегърне с ръце и се оттласква с крака, може да се държи на повърхността, без да се изтощава.
Акулата се приближи. Сега беше само на около метър от Броуди и той виждаше конусообразния й нос. От гърдите му се изтръгна отчаян вопъл и той затвори очи в очакване на ужасната смърт.
Но нищо не се случи. Той отвори очи. Акулата почти се докосваше до Броуди, беше вече на половин метър от него, когато внезапно се спря. После Броуди видя как гигантското стоманеносиво тяло започна да потъва в тъмната бездна. Сякаш бе страшно привидение, погълнато от мрака. Броуди потопи лицето си във водата и отвори очи. През щипещата солена пелена той видя, че акулата се спуска, като описва бавна и грациозна спирала и увлича тялото на Куинт със себе си — ръцете му бяха разперени, главата — отметната назад, с уста, разтворена в ням протест.
Акулата изчезна от погледа му. Тя се спря някъде в дълбините, удържана от плаващите бурета, а тялото на Куинт увисна във водата, като бавно се поклащаше в полумрака.
Броуди продължаваше да гледа Куинт, докато не почувства болка в гърдите от недостиг на въздух. Тогава повдигна глава, потърка очи, забеляза в далечината тъмното петно на водоснабдителната кула и заплува към брега.
Александр Мулярчик
Гигантската акула и малкият град
Послеслов в „Иностранная литература“ №8, 1984 г.
Ако се отклоним от видимо обеднялата през последните години традиция на модернистичната литература и се опитаме да си представим в разрез целия пласт на съвременната американска художествена проза, то вниманието на наблюдателя ще се съсредоточи върху три основни подразделения. Върхът на огромната книжна планина в САЩ се формира от произведения на отговорно мислещи писатели, които си поставят за цел дълбокото реалистично изследване на първостепенните проблеми на нашето време. Такива книги, разбира се, съвсем не са много; в някои „неплодородни“ години дори може да става дума само за отделни единици. На другия полюс, а по-точно — под равнището на художествената критика, се намира основната маса на книжната полиграфична продукция. То е онова, което обикновено се нарича „поп-белетристика“, антилитература, четиво. В руския език очевидно няма термин, обхващащ с необходимата точност този пласт на печатната продукция, който съществува успоредно с „голямата литература“ и се видоизменя в съответствие с общата съдба на западната буржоазна култура. Невъзможно е да се говори за културно-идеологическите процеси на съвременността в цялата им пълнота и многостранност, без да се вземе предвид тази пъстра книжна купчина от ерзац-стоки, произведени за бърза и невзискателна консумация.