Выбрать главу
АКУЛА ЧОВЕКОЯДЕЦ
ДВЕ ЖЕРТВИ В ЛОНГ АЙЛЪНД

Броуди изруга и се зачете:

Уилям Ф. Уитман, специален кореспондент на „Ню Йорк Таймс“

Амити, Лонг Айлънд, 20 юни.

Шестгодишно момченце и шейсет и пет годишен мъж днес станаха жертви на акула — и двете нападения са станали в разстояние на един час близо до плажа в този курорт.

Макар тялото на момченцето Александър Кинтнър да не е намерено, официални лица заявиха, че без съмнение то е било нападнато от акула. Свидетелят Томас Дагер от Ню Йорк твърди, че е видял как нещо огромно със сребрист цвят изскочило от водата, нахвърлило се върху момченцето с гумения дюшек и с плясък потънало в океана.

Следователят на Амити Карл Сантос съобщил, че следите от кръв, открити по парчетата от дюшека, извадени по-късно, налагат извода, че момченцето е загинало от насилствена смърт.

Най-малко петнайсет души са били свидетели на нападението върху шейсет и пет годишния Морис Кейтър в два часа на обяд на четвърт миля от мястото, където е намерил гибелта си малкият Кинтнър.

Кейтър е плувал съвсем близо до брега, когато акулата внезапно се нахвърлила върху него. Той викал за помощ, но всички опити да му се помогне били напразни.

„Влязох до пояс във водата и се опитвах да измъкна стареца — разказва полицаят Ленард Хендрикс, очевидец на трагедията, — но рибата не преставаше да се нахвърля върху него.“

Мистър Кейтър, търговец на бижутерия, чиято кантора се намира на 1224-то авеню, беше откаран в болницата в Саутхамптън, където бе издаден смъртният му акт.

През последните две десетилетия това се единствените официално потвърдени случаи на нападения от акула върху хора по източното крайбрежие.

По мнението на доктор Дейвид Дитер, ихтиолог в нюйоркския аквариум на Кони Айлънд, логично е да се предположи, че и двете нападения са извършени от една и съща акула, макар подобно твърдение да не е категорично. През летния сезон в тези води акулите са малобройни — каза Дитер. Изобщо акулите рядко плуват толкова близо до брега. Вероятността на един плаж да се намира почти едновременно две акули, които да нападат хора, е съвсем нищожна.

Като узна, че един свидетел описва акулата, нападнала Кейтър, с думите „огромна като автомобилен фургон“, Дитер заяви, че очевидно става въпрос за голямата бяла акула (Carcharodon carcharias), известна в цял свят със своята лакомия и агресивност.

„През 1916 година — продължи той, — голяма бяла акула изпратила на онзи свят само за един ден четирима къпещи се край бреговете на Ню Джърси. Това е вторият зарегистриран в Съединените щати случай през последното столетие, когато една акула е нападнала няколко души едновременно. Нападението на акула — казва Дитер — е също такава «куриозна злочестина», каквато е падането на гръм върху някоя къща. По всяка вероятност акулата е плувала наблизо. Денят е бил хубав, много хора са се къпели и тя се е оказала край тях. Всичко това е чиста случайност.“

Амити е летен курорт на южното крайбрежие на Лонг Айлънд, разположен приблизително на средата между Бриджхамптън и Истхамптън с население хиляда души. През лятото то достига до десет хиляди.

Броуди свърши да чете и остави вестника на писалището. Случайност според Дитер, чиста случайност. Какво ли би казал, ако знаеше за първото нападение? Пак ли би твърдял, че е чиста случайност? Или би го нарекъл нехайство, непростимо и дори престъпно? Вече са загинали трима души, а двамата щяха да са живи само ако той…

— Чете ли „Таймс“? — попита Медоус. Бе застанал до вратата.

— Да, четох го. Не знаят нищо за Уоткинс.

— Нищо. Това е странно. Нали Лен се изпусна.

— Но ти пишеш за нея.

— Да. Бях принуден. Ето — Медоус му подаде последния брой на вестника на Амити „Лидър“.

На всичките шест колони на първа страница с огромни букви бе изписано:

ДВАМА ДУШИ СТАНАХА ЖЕРТВА НА АКУЛАТА-ЧУДОВИЩЕ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА АМИТИ

По-долу с дребен шрифт беше подзаглавието:

Броят на жертвите на рибата-убиец стана три

— Ти наистина умееш да поднасяш новини, Хари.

— Чети.

Броуди зачете:

Вчера в Амити двама летовници станаха жертва на акула-човекоядец, която ги нападна, докато плуваха безгрижно в прохладната вода недалеч от Скоч Роуд.

Шестгодишният Александър Кинтнър, отседнал с майка си в дома на Ричард Пакър, бе нейната първа жертва. Той плавал на надуваем дюшек, когато акулата внезапно се нахвърлила върху него. Трупът му не е открит.

полную версию книги