След по-малко от половин час шейсет и пет годишният Морис Кейтър, пристигнал в Амити за края на седмицата, който се бе настанил в хотела „Гербът на Абелард“, също се натъкнал на акулата, докато плувал недалеч от градския плаж.
Гигантската риба яростно се нахвърлила върху Кейтър, който викал за помощ. Полицаят Лен Хендрикс, случайно оказал се на плажа (решил да се окъпе за пръв път през последните пет години), отчаяно се опитвал да отдръпне човека, но акулата не отстъпвала. Когато измъкнали Кейтър от водата, той бил мъртъв.
През последните пет дни това е третият случай на нападение от акула край бреговете на Амити с фатален изход.
Миналата сряда през нощта Кристин Уоткинс, която гостувала у семейство Фут, живеещи на Олд Мил Роуд, отишла да поплува и изчезнала.
В четвъртък сутринта началникът на полицията Мартин Броуди и полицаят Хендрикс открили тялото й. Както заявява следователят Карл Сантос, „причината за смъртта е нападение от акула и две мнения по въпроса не може да има“.
На въпроса защо не е било съобщено за смъртта във вестника, Сантос не отговорил нищо.
Броуди погледна над вестника и попита:
— Наистина ли Сантос е избегнал отговора?
— Не. Каза, че само аз и ти сме го питали каква е причината за смъртта, тъй че не се смятал задължен да го заявява публично. Както разбираш, отговорът му не ме устройва. Така цялата вина би паднала върху мен и теб. Надявах се, че ще успея да го накарам да каже нещо от рода на „Семейството й помоли да запазим в тайна причината за смъртта й“, но той не пожела. Много добре го разбирам.
— И какво направи тогава?
— Опитах се да се свържа с Лари Вон, но той бе заминал от града за края на седмицата. Най-уместно е той да изложи официалната версия.
— А като не го намери?
— Чети.
Както се разбра, полицията в Амити и местните официални лица решили да не съобщават за произшествието в интерес на спокойствието на гражданите. „Хората ще реагират твърде бурно, когато чуят за нападението на акулата — каза един от членовете на градската управа. — Не искахме да всяваме паника. Освен това беше ни известно мнението на един експерт: вероятността от повторно нападение е нищожно малка.“
— Кой е този разговорчив член на управата? — попита Броуди.
— Всички и никой — отвърна Медоус. — Всъщност всички говореха така, но, разбира се, няма да споменаваме имената им.
— А защо плажовете не са били закрити? Някой говорил ли е за това?
— Ти.
— Аз?
На въпроса защо не са били закрити плажовете, щом като по крайбрежието е открита акула-човекоядец, началникът на полицията Броуди каза: „Атлантическият океан е огромен и рибите лесно сменят местата, които обитават. Те не се задържат там, където има малко храна. Как трябваше да постъпим? Да закрием плажовете в Амити? Но тогава хората биха отишли да се къпят в Истхамптън и щяха да изложат живота си на не по-малка опасност, отколкото в Амити.“ След вчерашните събития началникът на полицията Броуди нареди да се закрият плажовете до второ нареждане.
— Боже мой, Хари, та ти си струпал всичко върху мен — каза Броуди. — Представил си нещата така, като че ли съм настоявал за нещо, в което всъщност не вярвах, а после се оказва, че не съм бил прав и са ме принудили да направя онова, към което се стремях през цялото време. Доста мръсен номер.
— Не е номер. Беше ми нужен човек, който да изложи всичко официално, и тъй като Вон бе извън града то естествено изборът ми падна на теб. Ти се съгласи с решението и по този начин волно или неволно го подкрепи. Не виждах никакъв смисъл да излагам мръсните ни ризи на показ.
— Сигурно си прав. Така или иначе, всичко е свършено. Какво още ще трябва да прочета?
— Да ти кажа истината, повече няма какво да четеш. Тук цитирам и думите на Мат Хупър, онзи младеж от Удс Хоул. Той смята, че има малка вероятност акулата да нападне още някого. Но сега не е така уверен като миналия път.
— Според него и трите жертви ли са дело на една акула?
— Не е категоричен, то се знае, но вярва, че е една. И че това е голямата бяла акула.
— Аз също. По-точно не различавам белите акули от зелените или сините, но съм сигурен, че е само една.
— Не знам какво да мисля. Вчера позвъних в бреговата охрана в Монток. Попитах ги дали напоследък не са виждали акули около брега. Отговориха ми, че не са виждали. Нито една за цялата пролет. Нищо чудно — лятото току-що започна. Обещаха да минат надолу по брега с катер и ако забележат нещо, да ми съобщят. Въпреки това аз им позвъних още веднъж. Казаха ми, че са плавали в нашия район в продължение на около два часа и не са забелязали нищо подозрително. Така че наоколо няма много акули. Осведомиха ме също, че когато наоколо се появят акули, те са обикновено сини акули със среден размер от метър и половина до три метра и така наречените пясъчни акули, които по правило не закачат хора. А по думите на Ленард вчера той не е видял синя акула със среден размер. Хупър казва, че има само един начин — продължи Медоус. — Сега, след като нареди да се закрият плажовете, бихме могли да я примамим. Да разпръснем наоколо рибешки вътрешности и други лакомства. Ако акулата плува някъде наблизо, твърди той, те тутакси ще я привлекат насам.