— Знам — каза Том. — Извинявай. Кога я видя за последен път?
— Аз? Чакай да си спомня. Тя каза, че отивате да се къпете и двамата излязохте на верандата. А ти кога я видя за последен път?
— На плажа. После заспах. Не се ли е връщала?
— Не съм я виждал. Легнахме си в около един часа.
— Намерих дрехите й.
— Къде? На плажа?
— Да.
— Погледна ли в гостната?
Том кимна.
— И в стаята на семейство Хенкълс.
— В стаята на семейство Хенкълс?
Той се изчерви.
— Запознах се с нея съвсем наскоро. Доколкото можах да схвана, тя е малко особена. Хенкълсови също. Искам да кажа… не… нищо не намеквам. Просто реших да огледам цялата къща, преди да те събудя.
— Е, и какво мислиш сега?
— Започвам да се питам — каза Том, — дали не й се е случило нещо. Може да се е удавила.
Джак спря очите си върху него, после отново погледна часовника си.
— Не знам кога започва работа полицията — каза той, — но това може да се изясни още сега.
Втора глава
Полицаят Лен Хендрикс седеше на бюрото си в полицейския участък на Амити и четеше детективски роман със заглавие „Никаквецо, аз съм твоя“. В мига, в който телефонът иззвъня, героинята на име Свистящата Дикси тъкмо щеше да бъде изнасилена от банда мотоциклетисти. Хендрикс остави телефона да звъни, докато Дикси не кастрира първия от своите нападатели с нож за разрязване на линолеум, който изкусно бе скрила в косите си.
Най-после Хендрикс вдигна слушалката.
— Полицейски участък на Амити, дежурният Хендрикс слуша — каза той. — С какво мога да ви услужа?
— Обажда се Джак Фут, живея на Олд Мил Роуд. Искам да ви съобщя, че е изчезнало едно лице. Или поне на мен така ми се струва.
— Моля, повторете, сър. — Хендрикс бе служил в армията като радист и обичаше установената военна терминология.
— В дома ми гостува девойка. Към един часа отиде да поплува и досега не се е върнала. Младежът, с когото беше, намерил дрехите й на плажа.
Хендрикс започна бързо да записва в бележника си.
— Име?
— Кристин Уоткинс.
— Възраст?
— Не знам. Една минутка. Да кажем двайсет и пет. Приятелят й мисли, че е на толкова.
— Ръст и тегло?
— Почакайте малко — последва пауза. — Предполагаме, че е около метър й шейсет и осем и тежи близо шейсет килограма.
— Цвят на косите и очите?
— Но защо ви е всичко това? Ако жената се е удавила, положително е единствената, поне за тази нощ. Да не би при вас да се давят на групи?
— Мистър Фут, кой е казал, че се е удавила? Може би е тръгнала на разходка.
— Гола-голеничка в един през нощта? Съобщили ли са ви, че по плажа се разхожда гола жена?
Хендрикс се радваше на възможността да демонстрира своето непоколебимо хладнокръвие.
— Не, мистър Фут, още не. Но летният сезон започва и човек не знае какво може да очаква. Миналият август група нудисти организираха танци пред своя клуб — чисто голи! Цвят на косите и очите?
— Косите й… като че ли светли. По-скоро пясъчно руси. Но очите, какви ли бяха очите й? Ще трябва да попитам приятеля й. О, не, и той не знае. Да речем, кафяви.
— Добре, мистър Фут. Ще се заемем със случая. Щом открием нещо, ще ви се обадим.
Хендрикс постави слушалката обратно на мястото и погледна часовника си. Беше пет и десет. Шефът щеше де стане след час. Хендрикс не гореше от желание да го буди само заради това, че някой си не се бил прибрал през нощта у дома си. Най-вероятно момичето е срещнало някого на плажа и сега двамата се забавляват из близките шубраци. Ами ако тялото й е изхвърлено от вълните? Началникът на полицията Броуди ще предпочете да се заеме със случая преди някоя бавачка, повела на разходка невръстни дечица, да се е натъкнала на трупа. Това би предизвикало възмущението на обществеността в градчето.
„Трезв поглед върху нещата — нееднократно повтаряше шефът му, — ето какво е най-необходимо на полицая.“ Ако желаеш да работиш в полицията, трябва да мърдаш мозъка си. Ето защо, когато се уволни от армията, Хендрикс поиска да постъпи в полицията на Амити. Заплатата беше прилична, службата в полицията гарантираше обезпечено бъдеще, нормиран работен ден, а понякога и по нещо увлекателно — не само да пердашиш хулигани и да влачиш пияници за яката — трябва да умееш да разплетеш дело, свързано с грабеж, да хванеш насилник, тоест, ако се изразим по-изискано, тази служба му даваше възможност да стане уважаван в обществото. Освен това не е много опасно да бъдеш полицай в Амити, не е като да служиш в полицията на някой голям град. Последният трагичен случай с полицай в Амити, който стана при изпълнение на служебен дълг, беше през 1957 година, когато полицаят се бе опитал да спре пиян шофьор, носещ се с кола по шосето за Монток. Колата го бе блъснала в каменната стена.