— Сали? Тук е Мартин Броуди — и веднага съжали, че бе набрал номера, без да помисли какво точно ще говори. Дали трябва да й каже всичко? Разбира се, не, не всичко. Преди това трябва да се посъветва с Хупър. Как ли ще се отнесе към предположението му?
— Къде е Бен, Мартин? — Гласът й звучеше равно, но тонът му бе малко по-висок от обикновено.
— Не знам, Сали.
— Какво искаш да кажеш? Нали беше там?
— Бях, но нямаше никой.
— Катерът на мястото си ли е?
— Да.
— Качи ли се на борда? Огледа ли всичко? И в трюма?
— Да. — И внезапно в душата му грейна плаха надежда. — Бен има ли лодка?
— Не, няма. Но защо не е бил там? — Гласът й бе станал рязък.
— Аз…
— Къде е той?
Броуди долови истерични нотки. Съжали, че не отиде сам при нея, а й се обажда по телефона.
— Сама ли си, Сали?
— Не. Децата са тук.
Тя като че ли се поуспокои малко, но Броуди разбираше, че това спокойствие е затишие пред взрива на отчаяние, който ще последва, още щом осъзнае, че всички страхове, дето не я бяха напускали ни денем, ни нощем в продължение на шестнайсет години — от толкова време Бен се занимаваше с риболов, — всички страхове, скрити в дълбините на душата й и неизказани на глас, тъй като можеха да се сторят смешни и нелепи на околните, изведнъж са станали реалност.
Броуди се опита да си спомни децата на Гарднър. Едното е като че ли на дванайсет години, другото — на девет, а малкото — на около шест. Какво беше най-голямото? Броуди не можеше да се сети. Кои им бяха съседи? Дявол да го вземе! Защо не бе помислил за това по-рано? Ах, да, Финли!
— Една минута, Сали! — Той предаде по селектора в приемната на дежурния полицай: — Клемънтс, свържи се с Грейс Финли и й кажи незабавно да отиде при Сали Гарднър, още сега.
— А ако попита защо?
— Кажи, че аз я моля. Кажи й, че после ще й обясня. — После отново взе телефонната слушалка: — Извинявай, Сали. Не мога нищо повече да ти кажа освен това, че бяхме там, качихме се на борда, но не намерихме Бен. Огледахме целия катер.
В кабинета на Броуди влязоха Медоус и Хупър. Той направи жест с ръка и ги покани да седнат.
— Но къде може да е? — попита Сали Гарднър. — Не може просто така да е изчезнал сред океана?
— Не, не може.
— Не може да е паднал зад борда. Искам да кажа може, но веднага би се качил обратно.
— Разбира се.
— Може да се е качил на някой друг катер? Сигурно двигателят е отказал и той се е прехвърлил на чужда моторница? Провери ли двигателя?
— Не — отвърна Броуди смутено.
— Вероятно точно така е станало. — Гласът й започна да звучи меко, почти като гласа на момиче, в него се усещаше слаба надежда и ако тя изчезнеше, момичешката нотка щеше да се превърне в леденостуден тон. — А след като акумулаторът е изтощен, той не е могъл да се обади по радиото.
— Радиото работеше, Сали.
— Една секунда. Кой е там? А, ти ли си? — Настъпи пауза. Сали разговаряше с Грейс Финли. — Грейс казва — чу се отново гласът й, — че ти си я помолил да дойде. Защо?
— Помислих…
— Смяташ, че е загинал? Мислиш, че е потънал? — Надеждата угасна и Сали заплака.
— Страхувам се, че е така, Сали. Засега не можем да мислим нищо друго. Моля те, нека кажа нещо на Грейс.
— Да, Мартин? — в слушалката се чу гласът на Грейс Финли.
— Извинявай, че те безпокоя, но не можах да измисля нищо по-умно. Можеш ли да останеш с нея известно време?
— Ще остана цялата нощ.
— Добре. Ще се постарая да намина по-късно. Благодаря ти.
— Какво се е случило, Мартин?
— Още нищо не знаем.
— Пак ли… онази твар?
— Възможно е. Точно това се опитваме да изясним. Направи ми една услуга, Грейс, не говори нищо със Сали за акулата. И без това е толкова трудно.
— Добре, Мартин. Почакай, почакай за минутка.
Тя прикри слушалката с ръка. Броуди дочуваше някакъв приглушен разговор. После в слушалката се раздаде гласът на Сали Гарднър:
— Защо направи това, Мартин?
— Кое?
Изглежда, Грейс Финли се опитваше да й издърпа слушалката от ръката, защото Сали изкрещя:
— Чакай да поговоря с него, дявол да го вземе! — После попита Броуди:
— Защо го изпрати? Защо точно Бен?
Гласът й не бе много силен, но думите й оглушиха Броуди.
— Сали, ти…
— Нищо нямаше да се случи. От теб зависеше да го предотвратиш каза тя.