— По дяволите! — изруга Броуди вече на глас. Стана, отвори чекмеджето на гардероба и започна да рови в него, докато открие кутията за бижута. Извади сребърната верижка, затвори чекмеджето и излезе в коридора. Като минаваше покрай стаята на момчетата, той надникна вътре и ги изкомандува шеговито:
— Хайде, отряд, напред! — После заслиза по стълбата.
Елън и Хупър седяха в двата противоположни края на дивана и когато влезе в гостната, Броуди чу думите на Елън:
— Може би вече не ви харесва да ви наричам Матю?
Хупър се засмя и отвърна:
— Нямам нищо против. Това име ми навява спомени и независимо от онова, което ви казах онзи ден, не виждам нищо лошо в него.
„Онзи ден? — помисли си Броуди. — В магазина за железария? Представям си какъв разговор са водили двамата.“
— Ето — каза Броуди и подаде верижката на Елън.
— Благодаря — отвърна Елън, сне от шията си перленото колие и го хвърли на масичката за списания. — А сега, Матю, покажете ми как се носи това.
Броуди взе колието от масичката и го сложи в джоба си.
Момчетата слязоха при тях едно подир друго, чисто облечени в спортни ризи и панталони. Елън окачи верижката на шията си, усмихна се на Хупър и рече:
— Елате тук, момчета. Запознайте се с мистър Хупър. Това е Били Броуди. Били е на четиринайсет години. — Били стисна ръката на Хупър. — Това е Мартин-младши. Той е на дванайсет години. А това е Шон — вече е почти деветгодишен. Мистър Хупър е океанограф.
— По-точно ихтиолог — отбеляза Хупър.
— Какво значи това? — попита Мартин-младши.
— Зоолог, специалист по рибите.
— А какво е зоолог? — попита Шон.
— Аз знам какво е — отвърна Били. — Човек, който изучава животните.
— Правилно — каза Хупър. — Юнак!
— Ще хванете ли акулата? — попита Мартин-младши.
— Ще се опитам — отговори Хупър. — Но не знам дали ще успея. Твърде вероятно е вече да е отплувала.
— А хващали ли сте акула?
— Да, но не толкова голяма като тази.
— Акулите снасят ли яйца? — попита Шон.
— Това, млади човече, е хубав въпрос и в същото време много сложен. Да, някои акули наистина снасят яйца, но не така както кокошките.
— Пощадете мистър Хупър, момчета — намеси се Елън и се обърна към Броуди:
— Мартин, може би ще пийнем нещо?
— Разбира се — каза Броуди. — Какво ще пиете?
— За мен джин с тоник — обади се Хупър.
— А за теб, Елън?
— Чакай да помисля. Ако обичаш малко вермут с лед.
— Хей, мамо, какво е това на шията ти? — попита Били.
— Зъб от акула, мили. Подари ми го мистър Хупър.
— Виж ти, бива си го! Може ли да го видя?
Броуди отиде в кухнята. Спиртните напитки стояха в шкафа над мивката. Вратичката заяде. Той силно дръпна металната дръжка и тя остана в ръката му. Броуди машинално я хвърли в кошчето за боклук, извади една отвертка и разби вратичката на шкафа. Вермут. В каква бутилка беше, дявол да го вземе? Никога не бяха пили вермут с лед. Ако Елън пиеше, което бе съвсем рядко, обикновено си наливаше уиски и го разреждаше с лимонада. А, ето я най-после зелената бутилка. Напъхана чак в ъгъла. Броуди хвана бутилката, отвори капачето и помириса. Миришеше на евтино плодово вино, което пияниците купуват по долар и четирийсет литърът.
Броуди приготви напитките, после започна да си разрежда уиски с лимонада. Както обикновено, искаше да измери уискито с една малка чашка, но размисли и си наля почти една трета от чашата. Доля я с лимонада, хвърли няколко кубчета лед и протегна ръката си за другите две чаши. Три чаши могат да се носят в една ръка само ако пуснеш палеца си в едната от тях. Броуди така и направи.
Били и Мартин се бяха настанили на дивана между Елън и Хупър. Шон седеше на пода. Броуди чу Хупър да говори нещо за прасенца и Мартин възкликна:
— Наистина ли?
— Ето — Броуди подаде чашата на Елън, онази, в която бе потопил палеца си.
— Няма да получиш бакшиш, момче — подхвърли Елън. — Добре, че не си станал келнер.
Броуди я погледна, като се чудеше каква грубост да й каже и се спря на следната:
— Извинете, херцогиньо.
Той подаде другата чаша на Хупър и попита:
— Нали това беше вашата поръчка?
— Отлично. Благодаря.
— Мат ни разказваше за акулата, която хванал — продължаваше Елън. — В търбуха й открили цяло прасенце.