— М-м-м — кимна Броуди, като загреба втора лъжица.
— Често ли готвите гаспачо?
— Не — каза той. — Не много често.
— Опитвали ли сте някога М и Г?
— Не, не мога да се похваля с това.
— Трябва да опитате някой път. Впрочем, вероятно няма да получите удоволствие, тъй като е противозаконно.
— Искате да кажете, че това нещо е противозаконно? Но как така? Какво е това?
— Марихуана и гаспачо. Вместо подправки посипвате отгоре малко марихуана. После смъркате мъничко, вкусвате мъничко, смъркате, вкусвате. Пълно великолепие!
Измина цяла минута, докато Броуди разбере за какво говори тя, и дори когато разбра, не отговори веднага. Наклони чинията към себе си, дояде супата си, изпи виното си на един дъх и избърса устата си със салфетка. Отначало погледна Дейзи, която мило му се усмихваше, после премести погледа си към Елън, която с усмивка слушаше Хупър.
— Наистина е страхотно — каза Дейзи.
Броуди реши да се въздържи, за да не разстрои Елън.
— Виждате ли — подзе той, — не намирам…
— Обзалагам се, че Мат е опитвал.
— Може и да е опитвал, но не разбирам какво…
— Мат, извинете — повиши глас Дейзи. Разговорът на отсрещния край на масата секна. — Много ми е любопитно, опитвали ли сте някога М и Г? Между впрочем, мисис Броуди, гаспачото е великолепно.
— Благодаря — каза Елън. — Но какво означава М и Г?
— Веднъж опитвах — каза Хупър. — Но никога не съм се увличал от това нещо.
— Трябва да ми разкажете — настоя Елън. — Какво е това?
— Мат ще ви разкаже — каза Дейзи.
Броуди се надигна и започна да обира празните чинии от супата. Като влезе в кухнята, почувства, че му се гади и че му се вие свят, а на челото му изби пот. Но когато постави чиниите на мивката, пристъпът премина, главата му се избистри.
Елън влезе след него и завърза престилката на кръста си.
— Помогни ми. Трябва да се нареже месото — каза тя.
— Тъй вярно, ще го нарежа — отвърна Броуди и започна да търси в шкафа нож за рязане на месо и вилица. — Е, какво мислиш за това?
— За кое?
— За М и Г? Хупър каза ли ти какво е то?
— Да. Доста забавно, нали? Трябва да призная, че наистина би било вкусно.
— Откъде знаеш?
— Никой не знае какво вършим ние, жените, когато се съберем в болницата на работа. На, режи! — Със специалната двузъба вилица тя постави печеното върху дъската за рязане. — Нарежи го като бифтек: филиите трябва да са два сантиметра дебели.
Тая кучка Уикър е права в едно, помисли си Броуди, като прокара ножа през месото: наистина се чувствам отчужден. Като отряза парче месо, той рече:
— Ти май спомена, че това е печено.
— Да, печено.
— Но месото е сурово. Погледни. — Той повдигна парчето, което току-що бе отрязал. Беше розово, а по средата почти червено.
— Точно такова трябва да бъде.
— Не и ако е печено. Печеното трябва да е печено, трябва да е добре опечено.
— Мартин, повярвай ми. Така се прави агнешко „Бътерфлай“. Уверявам те.
Броуди повиши тон:
— Нямам намерение да ям сурово печено!
— Ш-ш-т! За бога! Не можеш ли да говориш по-тихо?
Броуди продължи с хрипкав шепот:
— Сложи това проклето месо във фурната и нека се изпече както трябва.
— Но то е готово! — възрази Елън. — Ако не искаш, не го яж, но аз ще го поднеса така.
— Тогава си го нарежи сама. — Броуди хвърли вилицата и ножа върху дъската, взе двете бутилки червено вино и излезе от кухнята.
— Ще трябва да почакаме малко — съобщи той, като вървеше към масата, — готвачката ни приготвя овен за вечеря. Искаше да ни го поднесе жив, но той я ухапа за крака. — Броуди вдигна бутилката над празните чаши. — Не разбирам защо да не можем да налеем от червеното вино в чашите, в които пихме бяло.
— Вкусовите качества не се съчетават — отвърна Медоус.
— Искаш да кажеш, че от това се образуват газове? — Броуди напълни и шестте чаши и седна. Пийна си малко от виното. — Добро е — каза той, глътна още малко и още малко. След това отново напълни чашата си.
Елън излезе от кухнята с дъската за рязане. Постави я върху бюфета до купа чинии. Върна се в кухнята и отново се появи с две блюда с гарнитура в ръце.
— Надявам се, че месото ще ви хареса — каза тя. — За пръв път го приготвям по тази рецепта.
— Какво е това? — попита Дороти Медоус. — Ароматът е изумителен.