— Ало? — чу се гласът на Хупър.
„О, господи — помисли си тя, — а ако Дейзи Уикър е в стаята му?“
— Ало?
Елън преглътна.
— Здравейте. Аз съм… Елън.
— О, здравейте.
— Надявам се, че не съм ви събудила?
— Не. Тъкмо се канех да сляза да закуся.
— Наистина ли? Днес денят не е хубав, нали?
— Да, но това не ме огорчава особено. Можах да си поспя, а това за мен е цял разкош.
— Днес трябва ли… да работите?
— Не знам. Тъкмо размишлявах над това. Ако се кача на катера в такова време, трудно бих могъл да разчитам на успех.
Елън замълча, главата й се въртеше, мислите й бяха объркани. „Хайде, по-смело — опита се да се ободри тя, — попитай го.“
— Мислех си… — „Не, по-внимателно. Не бива така, изведнъж.“ — Исках да ви благодаря за прекрасния талисман.
— Няма за какво. Радвам се, че ви хареса. Аз трябва да ви благодаря. Прекарах чудесна вечер.
— Аз… ние също се радваме. Доволна съм, че дойдохте. Беше както преди.
— Да.
„Време е — каза си тя, — по-смело.“
— Знаете ли какво ми хрумна? Ако днес нямате намерение да работите, искам да кажа, щом като днес няма да излезете в океана с катера, помислих си… ако нямате нищо против… ако сте свободен, по обяд…
— По обяд?
— Да. Разбирате ли, ако нямате никаква друга работа, помислих си, че бихме могли да обядваме заедно.
— Ние? Искате да кажете вие, шефът на полицията и аз?
— Не, само вие и аз. Обикновено Мартин обядва в кабинета си. Но не ми се ще да нарушавам плановете ви. Разбира се, ако сте много зает…
— Не, не. Нямам нищо против. С удоволствие. Къде бихте искали да обядваме?
— Има едно прекрасно ресторантче в Саг Харбър. „Банър“. Били ли сте там? — Елън се надяваше, че не е бил. Тя също не бе ходила там, което означаваше, че никой няма да я познае. Но бе чувала, че е прилично заведение. Тиха музика, приглушена светлина.
— Не, никога не съм ходил там — отвърна Хупър. — Но защо точно в Саг Харбър? Не е ли твърде отдалечено?
— Не, не е. Петнайсет-двайсет минути с кола. Бихме могли да се срещнем в ресторанта, когато на вас ви е удобно.
— Удобно ми е по всяко време.
— Тогава в дванайсет и половина.
— Добре. В дванайсет и половина. Довиждане.
Елън остави слушалката. Ръцете й все още трепереха, но душата й несдържано ликуваше. Всичките й чувства се бяха събудили и изострили. Тя с наслада вдишваше миризмите около себе си. Всички слаби шумове в къщата — скърцане, шумолене, тропане — звучаха в ушите й като симфония. Обхвана я желание, каквото отдавна не бе изпитвала — като че ли някаква топла вълна, едновременно приятна и смущаваща, я обля от глава до пети.
Тя отиде в банята и взе душ. Обръсна си краката и почисти космите под мишниците си. За съжаление не бе купила някой от онези дамски дезодоранти, които бе виждала да рекламират, тъй че напудри цялото си тяло и се напръска с парфюм.
В спалнята имаше голямо огледало в цял ръст и застанала пред него, тя започна внимателно да се разглежда. Дали видът й е достатъчно добър? Дали Хупър ще приеме предложението й? Беше се старала да поддържа формата си, да запази младежката свежест и гъвкавост. Не можеше да понесе мисълта, че биха могли да я отхвърлят.
Наистина изглеждаше добре. На врата си имаше малки бръчици, ала те едва-едва личаха. Лицето й беше чисто и гладко. Кожата й бе опъната, очите й не бяха подпухнали и под тях нямаше торбички. Стоеше изправена и се възхищаваше от формата на гърдите си. Талията й беше тънка, коремът — плосък: награда за безкрайните упражнения след раждането на всяко от децата. Единственият дефект, на който се спря критичният й поглед, беше ханшът. Дори при най-богато въображение трудно можеше да се твърди, че това е ханш на девойка. Той издаваше, че е раждала. Ханш на жена, създала поколение, както веднъж се бе изразил Броуди. При тая мисъл тя внезапно почувства угризения на съвестта, ала възбудата от предстоящата среща ги заглуши. Краката й бяха дълги и стройни независимо от пищните бедра. Нежните глезени и идеалната форма на стъпалата с акуратно направен педикюр можеха да удовлетворят и най-претенциозния ценител на женски крака.
Елън облече болничната си униформа. Извади от шкафа полиетиленов плик, в който постави бикини, сутиен, внимателно сгъната копринена лятна рокля в светлолилаво, чифт пантофки с малко токче, дезодорант, пластмасов флакон с тоалетна пудра, четка и паста за зъби. Занесе плика в гаража, хвърли го на задната седалка на фолксвагена си, изкара колата на пътя и зави към саутхамптънската болница.