— Защо?
— За звуконепроницаемост. Стените в мотелите са тънки като хартия, а ние не трябва да се безпокоим дали някой търговец за обувки в съседната стая не притиска ухо до стената да ни слуша.
— А ако не намерим такъв мотел?
— Ще намерим — увери я Хупър. — Казах ви, човек може да си фантазира, каквото си иска.
„Защо ли непрекъснато повтаря все тази фраза? — помисли си Елън. — Едва ли само бръщолеви и фантазира, без да има намерение да го стори наяве.“ Тя търсеше въпрос, с който да продължи разговора.
— А под каква фамилия ще се запишем?
— Ах, да. Забравих. Просто не мога да си представя, че някой в наше време би се отнесъл сериозно към това. И все пак сте права: трябва да си измислим фамилно име; а ако неочаквано попаднем на старомоден собственик? Какво ще кажете за мистър и мисис Ал Кинси? Бихме могли да кажем, че сме в дълга научноизследователска командировка.
— И да добавим, че ще му изпратим доклада от проучванията си с автографи.
— И с посвещение!
И двамата се разсмяха.
— Е, а след като ни запишат? — продължаваше Елън.
— Ще отидем в стаята си, ще се огледаме, ще проверим дали съседните стаи са заети, ако не ни дадат отделна къщичка, и ще влезем.
Сервитьорката се отправи към масата им, те се облегнаха на столовете си и престанаха да бъбрят.
— Ще желаете ли още нещо?
— Не — каза Хупър. — Сметката, ако обичате.
Елън помисли, че сервитьорката ще се върне на бара, за да направи сметката, но момичето стоеше до масата им и бързо записваше нещо.
Елън се размърда и стана.
— Бих искала да си напудря носа, преди да изляза.
— Очаквах го — каза Хупър, като се усмихваше.
— Наистина ли? — попита сервитьорката, като направи място на Елън да мине. — Като си помислиш само какво прави бракът с хората. Не бих искала някой да опознае всичките ми навици.
Елън се върна вкъщи около четири и половина. Качи се горе в банята и пусна водата. Свали дрехите си и ги пъхна в коша при мръсното бельо. После отиде до огледалото и внимателно огледа лицето и шията си. Никакви следи.
След ваната тя се напудри, изми си зъбите и изплакна устата си с ароматизирана вода. Отиде в спалнята, сложи си чисти бикини и нощница и се пъхна под завивката.
Дълго не можа да прогони спомените, които бушуваха в главата й.
Най-после умората взе връх и тя заспа.
Стори й се, че веднага след това нечий глас я събуди:
— Ей, здрава ли си?
Тя отвори очи и видя Броуди, седнал на края на леглото.
Елън се прозя.
— Колко е часът?
— Почти шест.
— О-о-о. Трябваше да взема Шон. Навярно Филис Сантос вече е надала вой.
— Аз го докарах — каза Броуди. — Помислих си, че така ще бъде по-добре, тъй като не можах да се свържа с теб в болницата.
— Звъни ли ми там?
— Няколко пъти. Около два позвъних в болницата. Казаха ми, че си си тръгнала.
— Вярно. Бях си тръгнала. Чувствах се ужасно. Праховете за щитовидната жлеза не ми помогнаха и аз си тръгнах.
— После звъних тук.
— Боже мой, да не се е случило нещо?
— Не, нищо особено. Просто исках да ти се извиня, че бях груб с теб снощи.
За един миг Елън почувства угризение на съвестта.
— Много си мил, но не се безпокой. Вече го забравих.
Броуди мълчеше и чакаше какво още ще каже Елън, но тя не отговори и тогава той я попита:
— Но къде беше?
— Вече ти казах — тук. — Думите й прозвучаха по-рязко, отколкото й се искаше. — Дойдох си вкъщи и си легнах в леглото, където ме намери.
— И не си чула телефона? Та той е до теб — Броуди посочи нощната масичка от другата страна на леглото.
— Не… аз… — тя искаше да му каже, че е изключила телефона, но навреме си спомни, че този апарат не можеше да се изключва. — Взех приспивателно и дори воплите на грешниците в ада не биха могли да ме събудят.
Броуди поклати глава.
— Ще хвърля тези проклети таблетки в клозета. Станала си наркоманка.
Той стана и отиде в банята.
— Хупър не се ли е обаждал? — извика оттам Броуди.
Елън помисли за миг какво да му отговори, после каза:
— Позвъни тази сутрин. Поблагодари за вечерята. Какво се е случило?
— Опитах се да го намеря. Приблизително по обяд и няколко пъти през деня. В хотела ми отговориха, че не знаят къде е. Кога позвъни?