— Вие нищо ли не знаете за Дейзи?
— Очевидно не.
Джанет отново понижи глас:
— Тя е малко смахната. Предпочита жените. Дори не е бисексуална.
— Дявол да го вземе! — смая се Броуди. — Работата ви е много интересна, Джан.
Като влезе в кабинета, Броуди се запита: „Добре, но къде тогава е бил Хупър вчера, дявол да го вземе?“
Още щом прекрачи прага, Броуди разбра, че ще трябва да се сражава съвсем сам. Всички членове на общинския съвет бяха приятели и съюзници на Вон: Тони Кацулис, строител, висок като пожарен кран; Нед Татчър, сух старец, чието семейство от три поколения владееше хотела „Гербът на Абелард“; Пол Коноувър, собственик на магазина за спиртни напитки в Амити; Рафи Лопес (произнасяше фамилното си име Лоупс), мургав речовит португалец, избран в съвета от цветнокожите, за да защищава правата им.
Четирима от членовете на общинския съвет се бяха разположили около масичката за вестници и списания в единия край на огромния кабинет. Вон седеше отсреща, зад бюрото си. Хупър беше до южния прозорец и гледаше океана.
— Къде е Албърт Морис? — обърна се Броуди към Вон и небрежно поздрави останалите.
— Не можа да дойде — отвърна Вон. — Изглежда е болен.
— А Фред Потър?
— И той. Май в града върлува вирус. — Вон се надигна. — Вече всички сме тук. Вземи си стол и се настанявай до масичката.
„Господи, колко зле изглежда“ — помисли си Броуди, като гледаше Вон, който му носеше стол с права облегалка от другия край на стаята. Очите на Вон бяха потъмнели и хлътнали. Кожата му бе придобила жълтеникавия оттенък на майонеза. Или е махмурлия, реши Броуди, или не си е доспивал цял месец.
Когато всички седнаха, Вон започна:
— Знаете защо сме се събрали. Аз мисля, че само един човек в тази стая се съмнява в онова, което трябва да направим.
— Мене ли имаш предвид? — попита Броуди.
Вон кимна.
— Да разгледаме въпроса от наша гледна точка, Мартин. Градът загива. Пълно е с безработни. Магазините, които трябваше да бъдат открити, така и няма да отворят врати. Никой не наема вилите, не говоря за това, че вече никой не ги купува. Плажовете пустеят и всеки ден ние забиваме още един гвоздей в собствения си ковчег. Сами се погубваме, като заявяваме, че опасност грози града; сами казваме: стойте по-далеч от него. И хората се вслушват в тези думи.
— Да предположим, Лари, че все пак ще откриеш плажовете за празника — каза Броуди. — А ако загине още някой?
— Това е оправдан риск. Аз, а и всички останали смятаме, че трябва да го поемем.
— Но защо?
— Мистър Хупър? — обърна се Вон към ихтиолога.
— Има няколко причини за това — започна Хупър. — Преди всичко — никой не е виждал акулата вече цяла седмица.
— Но никой не се е къпал.
— Правилно. Ала всеки ден, с изключение на един, аз излизах с катера в океана да търся тази акула.
— Тъкмо исках да ви попитам — къде бяхте вчера?
— Валеше дъжд — отвърна Хупър. — Нали помните?
— И с какво се занимавахте?
— Просто… — Хупър спря, после продължи: — Проучвах образци от водата, четох.
— Къде? В стаята си ли?
— Известно време — да. Но какво собствено искате от мен?
— Търсих ви в хотела. Казаха ми, че сте отсъствали през втората половина на деня.
— Значи съм излизал! — отвърна Хупър сърдито. — Не съм длъжен да ви давам отчет през пет минути къде се намирам, нали?
— Не, но вие сте тук, за да работите, а не да се шляете из крайградските клубове, в които някога сте членували!
— Слушайте, мистър, не вие ми плащате, нали? Мога да правя каквото си искам!
— Престанете — намеси се Вон. — Само това ни липсваше.
— Както и да е — продължи Хупър, — не видях и следа от акула. Никакъв признак за съществуването й. Водата се стопля с всеки изминал ден. Температурата й вече е почти 21 градуса. Обикновено, макар че винаги съществуват изключения, голямата бяла акула предпочита студената вода.
— И затова вие мислите, че нашата гостенка е отплувала на север?
— Да, или е навлязла в дълбоки води, където е по-студено. Би могла да отплува и на юг. Трудно е да се предскаже движението на тази твар.
— Виждате ли — забеляза Броуди. — Трудно е да се предскаже. Значи всичко, което говорите сега, е само предположение.
— Мартин, как може в случая нещо да се твърди! — възкликна Вон.
— Кажи това на Кристин Уоткинс или пък на майката на загиналото момче.