— Говори по същество, Хари.
— Това и правя. Сега да се върнем в настоящето. Преди два месеца, още преди тази история с акулата, беше създадена компания, наречена „Каската истейтс“. Това е компания-учредител. Отначало не притежаваше никакви недвижими имоти. Първата й сделка беше покупката на голямото картофено поле по на север от Скоч Роуд. Лятото бе неуспешно за града и новата компания увеличи притежанията си. Всичко се вършеше съвсем открито. Явно компанията се опираше на нечий наличен капитал и като се възползваше от застоя, натрупа недвижими имоти почти даром. Още щом в печата се появиха първите съобщения за акулата, „Каската“ се втурна да купува. Колкото по-ниско падаха цените, толкова по-голяма печалба имаше компанията. Но сега вече е съвсем тихо. Цените в момента се почти толкова ниски, колкото по време на войната, и „Каската“ продължава да купува. При това предпочита да не плаща в брой. Обикновено издава краткосрочни полици, подписани от Лари Вон. Той се води президент на компанията. А вицепрезидентът и истинският собственик на компанията е Тино Русо, считан от „Таймс“ вече много години за дребна риба в една от петте фамилии на нюйоркската мафия.
Броуди подсвирна през зъби.
— И този кучи син ми плаче как никой нищо не купувал от него. Все още не мога да разбера защо го карат да открие плажовете.
— Не знам със сигурност. Освен това се съмнявам, че съдружниците му го притискат. Може би го е казал в пристъп на отчаяние. Мисля, че Лари е в доста затруднено положение. Не е в състояние да купи нищо повече, колкото и ниски да са цените. Единственото нещо, което би го спасило от разорение, е внезапното повишение на цените на пазара. Тогава той би успял да продаде изгодно недвижимите си имоти. Възможно е основният дял да получи Русо — всичко зависи от договореността помежду им. Ако курсът продължава да пада, с други думи, ако плажовете останат закрити, Вон ще трябва да заплати подписаните полици. А няма откъде да вземе пари. Мисля, че в този момент той дължи половин милион, при това вноски, които трябва да се изплащат в брой. Ще изгуби страшно много, а имотите ще отидат или в ръцете на предишните си собственици, или в ръцете на Русо, ако той може да плати в налични. Ала аз се съмнявам, че Русо ще рискува. Цените могат да паднат още повече и тогава този мафиот ще отиде на дъното заедно с Вон. Мисля, че Русо все още се надява на големи печалби, но само в случай, че Вон успее и плажовете бъдат открити. Тогава, стига да няма нови жертви, недвижимите имоти скоро ще поскъпнат и Вон ще успее да продаде на сметка всичко, което е купил. Русо ще получи своя дял — половината от печалбата или нещо такова — и „Каската“ ще престане да съществува. Вон ще прибере остатъка. Вероятно ще му стигне, колкото да се справи с финансовите затруднения и да не се разори. Ако акулата разкъса още някой, Вон ще се измъкне. Доколкото ми е известно, Русо не е вложил пукнат цент в предприятието. Това…
— Ти си безсъвестен лъжец, Медоус — внезапно се разнесе пронизителният глас на Вон. — Имай късмет да напечаташ и една дума от всички тези глупости и ще те влача по съдилищата, додето дишаш. — Чу се трясъкът на слушалката, която Вон бе хвърлил върху вилката.
— Ето колко са почтени избраните от нас представители на властта — подхвърли Медоус.
— Какво ще правиш, Хари? Искаш да публикуваш нещо във вестника ли?
— Не. Във всеки случай не сега. Не разполагам с никакви документи. Ти знаеш не по-зле от мен, че мафиотите се намесват все по-активно в работите на Лонг Айлънд — в строителството, в ресторантите, навсякъде, където си поискат. Но само се опитай да ги хванеш! Според мен Вон едва ли е нарушил законите в строгия смисъл на думата. След няколко дни, като се разровя още малко, ще мога да събера факти, потвърждаващи, че той е свързан с мафията. Имам предвид факти, които е невъзможно да бъдат опровергани, ако Вон наистина се обърне към съда.