— Мисля, че вече притежаваш достатъчно улики — отбеляза Броуди.
— Знам много неща, но нямам доказателства. Не разполагам с никакви документи или поне с копията им. Само съм ги виждал.
— Мислиш ли, че някой от членовете на общината е замесен в тази работа? На заседанието Лари настрои всички против мен.
— Не. Говориш за Кацулис и Коноувър, нали? Те са просто отдавнашни приятели с Лари и всеки от тях с нещо му е задължен. А Тачър е твърде стар и страхлив, за да каже нещо против кмета. Лопес е извън подозрение. Той наистина иска избирателите му да получат работа.
— Хупър знае ли нещо? Много настоява да открия плажовете.
— Не, почти съм сигурен, че нищо не му е известно. Самият аз разкрих всичко едва преди няколко минути, макар че все още има много неясни неща.
— Какво ще ме посъветваш да направя? Да си подам ли оставката? Споменах им за това, още преди да разговарям с теб.
— Боже опази, в никакъв случай! Имаме нужда от теб. Ако се оттеглиш, Русо ще се съюзи с Вон и двамата ще поставят свой човек на твое място. Може би смяташ, че подчинените ти са неподкупни, но аз се обзалагам, че Русо ще съумее да намери полицай, който би пренебрегнал служебните си задължения заради няколко долара или просто заради началническото място.
— Как да постъпя тогава?
— На твое място бих открил плажовете.
— Боже мой, Хари, те именно това искат да постигнат. Все едно направо да призная властта им над мен.
— Ти сам каза, че противниците ти имат важни причини, за да открият плажовете. Мисля, че Хупър е прав. Рано или късно ще ти се наложи да отстъпиш пред кмета, дори ако не открием акулата. Със същия успех можеш да го сториш и сега.
— И да разреша на мошениците да се награбят с пари, а после да изчезнат.
— Но какво можеш да направиш? Ако упорстваш, Вон ще намери начин да се отърве от теб и сам ще открие плажовете. Тогава ти никому няма да бъдеш полезен. Никому. А подчиниш ли се на кмета и нищо лошо не се случи, поне градът ще се посъвземе. После, след известно време, ще съумеем да пришием нещо на Вон. Не знам какво точно, но все нещо ще направим.
— Дявол го взел — изруга Броуди. — Добре, Хари, ще си помисля. Но в случай, че открия плажовете, ще го направя както аз си знам. Благодаря ти. — Той остави слушалката и се върна в кабинета на кмета.
Вон стоеше с гръб към вратата, с лице към южния прозорец.
— Заседанието свърши — обяви той, когато Броуди пристъпи прага на кабинета.
— Как така свърши? — възрази Кацулис. — Още нищо не сме решили.
— Край, Тони! — каза Вон, като се обърна към него. — Не ми пречи повече. Всичко ще бъде така, както се уговорихме. Остави ме да поговоря с Броуди. Разбрахме ли се? А сега си вървете.
Хупър и четиримата членове на общината напуснаха кабинета. Броуди наблюдаваше Вон, който ги изпращаше. Съзнаваше, че би трябвало да го съжалява, но не можеше да потисне презрението си към него. Вон затвори вратата, прекоси стаята и тежко се отпусна на канапето. Опрял лакти на коленете си, започна да разтрива слепоочията си.
— Ние бяхме приятели, Мартин — промълви той. — Надявам се, че ще си останем такива.
— Какво от онова, което каза Медоус, е истина?
— Няма да ти отговоря. Не мога. Просто един човек някога ми помогна и сега иска да му се отплатя със същото.
— Значи Медоус е прав.
Вон вдигна глава и Броуди видя, че очите му са зачервени и влажни.
— Кълна ти се, Мартин, ако само знаех колко далеч ще отиде всичко това, никога нямаше да го направя.
— Колко му дължиш?
— Отначало взех десет хиляди. На два пъти се опитвах да му ги върна, но Тони и приятелите му не искаха да ги вземат. Все повтаряха, че са ми направили подарък и че не си струва да се безпокоя за такава дреболия. Но и до ден-днешен не са ми върнали разписката. Преди няколко месеца дойдоха при мен и аз им предложих сто хиляди в брой. Те заявиха, че е малко. Не им трябвали пари. Помолиха ме да ги вложа в едно предприятие. Всички ще спечелим, увериха ме те.
— И колко си хвърлил досега?
— Един бог знае. Всичко до цент. Дори повече. Близо един милион долара. — Вон дълбоко въздъхна. — Ще ми помогнеш ли, Мартин?
— Мога само да те свържа с окръжния прокурор. Ако дадеш показания, може да успееш да изпратиш приятелчетата си зад решетките за лихварство.