— Ще ме убият, още щом изляза от прокурора, а Елинор ще остане без прехрана. Не такава помощ чакам от теб, Мартин.
— Знам.
Броуди погледна Вон от горе на долу. Кметът приличаше на подгонен ранен звяр и внезапно пробуди състраданието му. Броуди вече се съмняваше дали постъпва правилно, като упорства в нежеланието си да открие плажовете. Какво го ръководи всъщност — чувството за собствена вина, или страхът пред нова атака от страна на акулата? Наистина ли се грижи за жителите на града, или просто иска да облекчи живота си, като избягва да рискува?
— Виж какво ще ти кажа, Лари. Ще открия плажовете. Но не за да ти помогна, а защото ако не го сторя, ще намерите начин да се отървете от мен и някой друг ще ги открие. Нека хората се къпят, може би съм се излъгал.
— Благодаря ти, Мартин. Ценя искреността ти.
— Това не е всичко. Казах, че ще открия плажовете. Но ще поставя на пост по протежението им свои хора. Хупър ще патрулира с катер. И всеки, който влиза във водата, ще бъде уведомен за опасността, която го грози.
— Няма да посмееш! — възкликна Вон. — Та това е равносилно на сегашното положение.
— Ще посмея, Лари, и точно така ще направя.
— И как ще постъпиш точно? Ще сложиш навсякъде предупредителни надписи за акулата-човекоядец? Или ще пуснеш обява във вестника — „Плажовете са открити. Посещението им не е препоръчително“? Кой ще иде да се пече, ако там гъмжи от полицаи?
— Не знам още как ще постъпя, но нещо трябва да се направи. Не желая хората да бъдат заблуждавани, че опасност не съществува.
— Добре, Мартин. — Вон се надигна. — Не ми оставяш особен избор. Отърва ли се от теб, вероятно ще отидеш на плажа като частно лице и ще крещиш: „Акула, акула!“, затова съм съгласен. Но го направи предпазливо — ако не заради мен, то поне заради жителите на града.
Броуди излезе от кабинета. Като слизаше по стълбите, погледна часовника си. Минаваше един и той почувства глад. Тръгна по Уотър Стрийт към единствената в града закусвалня. Тя принадлежеше на Пол Лоуфлър, съученик на Броуди от гимназията.
Броуди отвори стъклената врата и чу Лоуфлър да казва: „… като някой проклет диктатор, ако питате мен. Не знам какво иска.“ Като забеляза Броуди, Лоуфлър се изчерви. В училище той бе слабо момче, но когато пое бизнеса от баща си, не можа да устои пред съблазните на чревоугодничеството — по цял ден пред очите му минаваха разни лакомства и сега бе заприличал на плондер.
Броуди се усмихна.
— За мен ли говориш, Поли?
— Откъде накъде? — отвърна Лоуфлър и се изчерви още повече.
— Просто така си приказвам. Ако ми направиш сандвич от ръжен хляб с шунка и швейцарско сирене и прибавиш и горчица, ще ти съобщя нещо наистина приятно.
— Интересно какво ли ще бъде това, приятното. — Лоуфлър започна да приготвя сандвича.
— За празниците имам намерение да открия плажовете.
— Това ме радва.
— Не върви ли?
— Не върви.
— При теб никога не е вървяло.
— Но толкова зле досега не е било. Ако положението не се подобри, в скоро време заради мен ще избухнат расови безредици.
— Не те разбирам.
— През сезона обикновено ми трябват две момчета. Просто съм задължен да ги взема. Но не мога да си позволя да плащам две надници, да не говорим, че сега просто няма работа за двама. Ето защо мога временно да взема само един. Единият кандидат е бял, а другият — черен.
— И кого ще вземеш?
— Черния. Той има по-голяма нужда. Моля се на бога да не би другият да се окаже евреин.
Броуди се върна вкъщи малко след пет часа. Когато зави по улицата, задната врата се отвори и насреща му изтича Елън. Беше обляна в сълзи и силно развълнувана.
— Какво се е случило? — попита Броуди.
— Слава богу, че си дойде. Звъних в службата ти, но ти беше вече излязъл. Ела. Бързо.
— Тя хвана мъжа си за ръка и го повлече покрай вратата към навеса, където стояха кофите за смет.
— Той е там — промълви тя, като сочеше една кофа. — Погледни.
Броуди свали капака на кофата. Върху най-горната торба с боклук лежеше във вид на безформена пихтия котаракът на Шон — едър силен самец, когото наричаха Скокльо. Главата на котарака беше извита и жълтите му очи гледаха назад.
— Дявол да го вземе, какво е станало? — възкликна Броуди. — Някоя кола ли?
— Не, човек. — Елън се разхлипа. — Какво ти, истински негодник. Шон е бил тук, когато се е случило. Някаква кола спряла до бордюра и един мъж излязъл от нея. Хванал котарака и започнал да му извива главата, докато му счупил шията. Шон каза, че е изпращяла ужасно. След това мъжът хвърлил котарака на тревата, седнал в колата и заминал.