— Казал ли е нещо?
— Не знам. Шон е вкъщи. Изпаднал е в истерия и аз го разбирам. Мартин, какво става?
Броуди шумно затръшна капака на кофата за боклук.
— Дяволско изчадие! — изруга той. Гърлото му се сви и той стисна зъби, тъй че мускулите около челюстите му заиграха. — Да влизаме.
След пет минути Броуди излезе с решителна крачка от задната врата на къщата. Изтръгна със сила капака на кофата за боклук и го хвърли настрани. После се наведе и измъкна трупа на котарака. Отнесе го до колата, мушна го през отворения прозорец вътре и седна зад волана. Излезе на пътя и колата с пронизителен вой се понесе напред. След около стотина метра в порив на неудържима ярост включи сирената.
Няколко минути по-късно той стигна до дома на Вон — огромна каменна сграда в стил „Тюдор“ на Спрейн Драйв, недалеч от Скоч Роуд. Излезе от колата и като държеше мъртвия котарак за задната лапа, се изкачи по стъпалата и позвъни. Броуди се надяваше, че няма да види Елинор на прага.
Вратата се отвори. Беше самият Вон.
— Здравей, Мартин — каза той. — Аз…
Броуди вдигна котарака пред лицето на кмета.
— Какво ще кажеш на това, измет такава?
Очите на Вон се разшириха.
— Какво е станало? Не те разбирам.
— Направило го е някое от приятелчетата ти. Пред моя дом, пред очите на сина ми. Убили са котарака ми! Ти ли им заповяда?
— Опомни се, Мартин — Вон изглеждаше искрено потресен. — Никога не бих могъл да постъпя така. Никога.
Броуди отпусна ръката си, в която държеше котарака, и попита:
— Обади ли се на приятелчетата си, след като излязох от кабинета ти?
— Е… да. Но само за да им съобщя, че утре плажовете ще бъдат открити.
— И това ли беше всичко?
— Да. Защо?
— Най-безсрамно ме лъжеш! — Броуди удари Вон с котарака по гърдите и трупът падна на пода. — Знаеш ли какво е заявил онзи негодник, който е извил врата на животното? Знаеш ли какво е изкрещял на осемгодишното ми момче?
— Не, разбира се, че не знам. Откъде да знам?
— Казал е същото, което ми каза ти: „Предай на баща си. Нека бъде предпазлив.“
Броуди се обърна и заслиза по стълбата, а Вон остана изправен до безформената купчина от кости и козина.
Десета глава
В петък времето беше облачно, от време на време леко преваляваше и във водата не влезе никой освен една млада двойка. Те бързо се гмурнаха в океана рано сутринта, точно когато на плажа се появи един от полицаите на Броуди. Хупър прекара в катера цели шест часа и не видя нищо. В петък вечерта Броуди позвъни на бреговата охрана, за да се информира относно прогнозата за времето. Разбираше, че през трите празнични дни трябва да пожелае ярко слънце и ясно небе. Тогава в Амити ще пристигнат много летовници и ако не се случи нищо, ако всичко бъде спокойно, то към вторник би могъл вече да повярва, че акулата наистина си е отишла. Ако не се случи нещо. Но някъде дълбоко в душата си мечтаеше за буря и пусти плажове. Ала независимо от времето той молеше всички светии да не допуснат да се случи беда.
Броуди мечтаеше Хупър да се завърне в Удс Хоул. Не само защото той незримо присъстваше навсякъде и като специалист-ихтиолог отхвърляше опасенията на началника на полицията. Броуди се досещаше, че по някакъв начин Хупър е нарушил покоя в неговото семейство. Знаеше, че Елън е разговаряла с младежа след онази вечеря: Мартин-младши бе споменал, че Хупър бил обещал да устрои пикник на брега на океана и да потърси с децата раковини. И после това нейно неразположение в сряда. Елън каза, че й е лошо и наистина имаше измъчен вид, когато Броуди се върна вкъщи. Но къде е бил Хупър в сряда? Защо отговаряше така уклончиво, когато Броуди го попита за това? За първи път, откакто беше женен, в душата на Броуди се появиха съмнения и те го оставяха с неприятно двойствено чувство — угризения на съвестта заради разпита, който проведе на Елън, и страх, че подозренията му са оправдани.
Очакваше се времето да бъде ясно и слънчево, с умерен югозападен вятър. Какво пък, помисли си Броуди, може да е за хубаво. Ако празниците минат добре и никой не пострада, аз също ще повярвам, че акулата си е отишла. А Хупър вероятно ще си замине.
Броуди бе обещал да позвъни на Хупър веднага след разговора си с бреговата охрана. Сега стоеше до телефона в кухнята, а Елън миеше съдовете след вечерята. Знаеше, че Хупър е отседнал в хотела „Гербът на Абелард“. Телефонният указател лежеше на полицата под купчината сметки, разписки и комикси и Броуди понечи да го измъкне, но размисли.