— Какви билети?
— Входни, за плажа. Казват, че са ги купили в града. Да бяхте видели само тези идиотски билети. Имам у себе си един от тях. На него е написано: „Плаж на акулите. Важи за един човек. Цена: два и петдесет.“ Мисля, че някой мошеник изкарва добри пари от тези никому ненужни билети. Приемам.
— Как реагират, като им върнеш билетите?
— Отначало се разяряват, когато им кажа, че са ги измамили и че плажът е безплатен. После подлудяват повторно, като им съобщя, че не могат да ползуват паркинга без специално разрешение. Приемам.
— Разбра ли кой продава билетите?
— Казаха ми, че са ги купили от някакъв тип. Посрещал пристигащите на Главната улица и им казвал, че на плажа може да се влезе само срещу билет. Приемам.
— Искам да знам кой, дявол да го вземе, търгува с тези билети! Ленард, трябва да го арестуваш. Изтичай до телефонната кабина на паркинга, позвъни в участъка и кажи на когото и да е от нашите, че съм заповядал да отиде на Главната улица и да арестува мошеника. Ако не е тукашен, нека изхвърлят този пършивец от града. В противен случай нека го пъхнат в ареста.
— По обвинение в какво? Приемам.
— Няма значение. Измислете нещо. За мошеничество. Само го отстранете оттам.
— Разбрано, шефе.
— Още нещо?
— Нищо. Дойдоха момчетата от телевизията, но нищо не правят, само разпитват летовниците. Приемам.
— За какво ги разпитват?
— За нищо особено. Обикновени въпроси. Например: не се ли страхувате да се къпете във водата? Какво мислите за акулата? И други глупости. Приемам.
— Отдавна ли са там?
— От ранна утрин. Не знам колко време ще останат. Все едно — никой не се къпе. Приемам.
— Нека си стоят, само да не направят някоя пакост.
— Разбрано. Приемам.
— Добре. Да, Ленард, искам да ти кажа, че не е необходимо всеки път да казваш „Приемам“. Знам кога свършваш да говориш.
— Такъв е редът, шефе. Не бива да има неясноти. Приемам — и край.
Броуди изчака една минута, после отново натисна копчето и каза:
— Хупър, тук е Броуди. Как е при вас? — Отговор не последва. — Тук е Броуди, Хупър. Чувате ли ме?
Той се канеше да повика ихтиолога за трети път, когато чу гласа на Хупър:
— Извинете, бях на кърмата. Струва ми се, че видях нещо.
— Какво видяхте?
— Нищо. Сигурен съм, че тук няма нищо. Просто очите са ме излъгали.
— Но все пак нещо ви се е сторило?
— Откровено казано, трудно ми е да ви го опиша. Навярно някаква сянка. Нищо повече. Слънчевите отблясъци понякога лъжат.
— Повече нищо ли не забелязахте?
— Абсолютно нищо. Цялата сутрин.
— Ще продължаваме да действаме по същия начин. Ще се свържа с вас по-късно.
— Добре. След минута-две ще се отправя към градския плаж.
Броуди постави портативната радиостанция обратно в чантата и извади сандвича си. Хлябът беше изстинал и се бе вкоравил, тъй като бе поставен до натъпканата с лед найлонова торба, в която Броуди държеше бирата си.
В два и половина плажът се изпразни. Хората се разотидоха — кой да поиграе тенис, кой да се повози на яхта, кой да си направи прическа. Останаха само пет-шест момчета и семейството от Куинс.
Краката на Броуди започнаха да се зачервяват от слънцето — бледорозови петна се появиха по бедрата и глезените му и той ги прикри с кърпата си. После извади радиостанцията от чантата и повика Хендрикс:
— Как е, Хендрикс?
— Нищо ново, шефе. Приемам.
— Някой къпе ли се във водата?
— Не. Нагазват в плиткото, но веднага се връщат. Приемам.
— И тук няма нищо ново. Какво се чува за продавача на билети?
— Нищо. Но вече никой не показва билети. Мисля, че са го открили. Приемам.
— А момчетата от телевизията?
— Заминаха си. Преди няколко минути. Питаха ме къде могат да ви намерят. Приемам.
— За какво съм им?
— Нямам представа. Приемам.
— Каза ли им къде съм?
— Разбира се. Защо да не им кажа? Приемам.
— Добре. Ще се свържа с теб по-късно.
Броуди реши да се поразходи. Докосна с пръст едно розово петно на бедрото си. То веднага избеля, а после, когато отмести пръста си, стана кървавочервено. Той стана, загърна хавлията около кръста си, за да се предпази от слънцето, и с радиостанцията в ръце тръгна към водата.
В същия миг чу шум от мотор, върна се назад и се заизкачва отново към върха на дюната. На Скоч Роуд спря бял микробус. Отстрани с черни букви беше написано: „Радио и телевизия. Новини.“