Вратичката откъм страната на шофьора се отвори, от нея излезе някакъв мъж и закрачи тромаво по пясъка към Броуди.
Когато мъжът се приближи, Броуди си помисли, че някъде го е виждал. Имаше дълги къдрави коси и извити, приличащи на велосипедно кормило мустаци.
— Вие ли сте шефът на полицията? — попита той, когато се изправи пред Броуди.
— Да.
— Казаха ми, че мога да ви намеря тук. Аз съм Боб Мидълтън от новините, четвърти канал.
— Репортер ли сте?
— Да. Екипът е в микробуса.
— Струва ми се, че вече съм ви виждал някъде. С какво мога да ви бъда полезен?
— Искаме да вземем интервю.
— По какъв въпрос?
— За тази история с акулата. Интересуваме се защо решихте да откриете плажовете.
Броуди си помисли малко. „Дявол да го вземе — хрумна му внезапно, — малко реклама ще бъде от полза за града, особено сега, когато едва ли нещо ще се случи. Във всеки случай едва ли точно днес.“
— Добре — каза Броуди. — Къде ще поговорим?
— На плажа. Ще повикам екипа. След няколко минути ще подготвим апаратурата, а дотогава вие можете да си вършите работата. Когато бъдем готови, ще ви викна. — Мидълтън повлече с труд крака надолу към колата.
Броуди нямаше нещо особено за вършене. Искаше му се да се разтъпче и тръгна към брега.
Когато минаваше покрай групата младежи, той дочу как един от тях попита:
— Е какво? Кой ще посмее? Десет долара са си десет долара.
— Стига, Лимбоу, престани — сряза го едно момиче от същата компания.
Броуди се спря на четири-пет метра от тях, като се правеше, че разглежда нещо във водата.
— Защо? — продължаваше момчето. — Парите си струват. Ще посмее ли някой? Преди пет минути всички ме уверявахте, че тук няма никаква акула.
— Като си такъв храбрец, защо сам не влезеш? — намеси се друг младеж.
— Пръв предложих — отвърна момчето, което наричаха Лимбоу. — Никой от вас няма да ми плати десет долара, ако вляза във водата. И така, какво ще кажете?
Една минута всички мълчаха, след това едно от момчетата попита:
— Десет долара? В брой?
— Ето ги — Лимбоу развя десетдоларова банкнота.
— И докъде трябва да преплувам?
— Чакай да помисля. Сто метра. Достатъчно е, нали? Става ли?
— А как ще разбера, че съм преплувал сто метра?
— Ще прецениш на око. Ще плуваш, ще плуваш и ще спреш. Като видим, че си примерно на сто метра от брега, ще ти махна с ръка и ти ще се върнеш обратно.
— Съгласен.
Момчето стана.
— Джими, ти си полудял — каза едно момиче. — Защо искаш да влезеш във водата? Толкова ли ти трябват тези десет долара?
— Мислиш, че се страхувам?
— Никой не твърди, че се страхуваш — отвърна момичето. — Само че тази глупост никому не е нужна.
— Десет долара винаги са от полза — заяви момчето, — особено сега, когато старият престана да ми дава джобни пари, след като ме пипнаха да пуша марихуана на сватбата на леля ми.
Момчето се обърна и побягна към водата.
Броуди го повика:
— Ей!
Младежът спря.
— Да?
Броуди се приближи до него.
— Какво се каниш да правиш?
— Ще поплувам. А кой сте вие?
Броуди извади портфейла си и показа значката на момчето.
— Решил си да поплуваш? — Той видя как момчето погледна приятелите си.
— Разбира се, а защо не? Не е забранено, нали?
Броуди кимна. Не искаше другите да го чуят, затова понижи глас:
— Искаш ли да ти забраня да влезеш във водата?
Момчето го погледна, поколеба се за миг, после поклати отрицателно глава.
— Не, ще спечеля десет долара.
— Не плувай надалеч — посъветва го Броуди.
— Добре.
Момчето побягна към водата. Хвърли се в приближаващата се вълна и заплува.
Броуди дочу зад себе си шум на приближаващи се стъпки. Покрай него профуча Боб Мидълтън.
— Ей! Върни се! — викна той на момчето. После размаха ръце и отново го повика.
Момчето спря да плува и стъпи на дъното.
— Какво искате?
— Искам да ти направя няколко снимки, докато влизаш във водата. Съгласен ли си?
— Моля — отвърна момчето и се насочи назад към брега.
Мидълтън се обърна към Броуди.