— Радвам се, че го спрях, преди да се е отдалечил — каза репортерът. — Днес ще заснемем поне един къпещ се на този плаж.
Други двама от телевизионния екип се приближиха към Броуди. Единият носеше шестнайсетмилиметрова кинокамера и статив. Беше с армейски ботуши, носеше работни панталони, риза в цвят каки и кожена жилетка. Колегата му беше по-нисък, по-възрастен и по-пълен. Беше облечен в износен сив костюм и мъкнеше правоъгълна кутия с множество телефонни шайби и копчета. На врата му висяха слушалки.
— Оттук ще бъде добре, Уолтър — каза Мидълтън. — Обади ми се, когато си готов. — Той извади от джоба си бележник и започна да задава въпроси на момчето.
По-възрастният от екипа се приближи до Мидълтън и му подаде микрофон. После отстъпи назад до оператора, като опъваше проводника от макарата, която държеше в ръце.
— Можем да започваме — каза операторът.
— Трябва да настроя микрофона за гласа на момчето — каза мъжът със слушалките.
— Кажи нещо — предложи Мидълтън на момчето, като държеше микрофона на няколко сантиметра от устата му.
— А какво трябва да кажа?
— Отлично — намеси се мъжът със слушалките.
— Започвай — каза Мидълтън. — Отначало в едър план, а после един кадър в среден план, разбра ли, Уолтър? Кажи ми, когато бъдеш готов.
Операторът се втренчи в окуляра, вдигна пръст и направи знак на Мидълтън.
— Снимам — предупреди той.
Мидълтън се обърна към тъмното око на камерата и заговори:
— Намираме се на плажа в Амити от ранна утрин и доколкото ни е известно, още никой не се е осмелил да влезе във водата. Акулата не се вижда никъде, но опасност все още има. До мен е Джим Прескот. Този младеж току-що реши да поплува във водата. Кажи, Джим, не се ли страхуваш, че някъде съвсем близо до теб може да изскочи акулата?
— Не — отвърна младежът. — Не вярвам, че тук може да има акула.
— Значи не се боиш?
— Не.
— Добре ли плуваш?
— Прилично.
Мидълтън му протегна ръката си.
— Тогава ти желая щастие, Джим. Благодаря за интервюто.
Момчето стисна ръката на Мидълтън.
— Е — попита той, — какво да правя сега?
— Стоп — извика Мидълтън. — Да започнем отначало, Уолтър. Една секунда. — Той се обърна към младежа. — Не задавай никакви въпроси, Джим, нали разбра? След като ти кажа „Благодаря“, ти просто ще се обърнеш и ще тръгнеш към водата.
— Добре — отвърна момчето, като трепереше и разтъркваше ръцете си.
— Ей, Боб — викна операторът, — момчето трябва да бъде сухо. Не бива да е мокро. За зрителите той все още не е влизал във водата.
— Прав си — съгласи се Мидълтън. — Имаш ли хавлия, Джим?
— Разбира се. — Момчето побягна към приятелите си, за да се изсуши.
— Какво става? — разнесе се нечий глас досами Броуди. Беше мъжът от Куинс.
— Телевизията — отвърна Броуди. — Пристигнали са да снимат къпещите се.
— Наистина ли? Трябваше да си взема банските гащета.
Повториха интервюто, Мидълтън поблагодари на момчето, то побягна към водата и заплува.
Мидълтън се приближи до оператора и каза:
— Продължавай да го снимаш, Уолтър. Ърв, ти можеш да намалиш докрай звука. Ще използваме тази ролка за резервна.
— Колко метра да заснема? — попита операторът, като следеше с камерата плуващото момче.
— Сто — отвърна Мидълтън. — Ще почакаме да излезе. Бъди готов за всеки случай.
Броуди бе вече толкова свикнал с далечния едва доловим шум на „Флика“, че почти не му правеше впечатление. За него той бе станал привичен като плясъка на вълните. Внезапно шумът на мотора се превърна от слабо жужене в силен грохот. Броуди погледна към океана: катерът, който до този миг бавно и плавно се носеше по вълните, рязко и бързо бе започнал да завива. Броуди поднесе микрофона до устата си.
— Забелязахте ли нещо, Хупър? — попита той. Катерът забави ход и спря.
Мидълтън бе чул думите на Броуди.
— Включи звука, Ърв — каза той. — Снимай, Уолтър. — Той се приближи до Броуди. — Какво има, шефе?
— Не знам — отвърна Броуди. — Точно това искам да изясня. — Той отново заговори в микрофона: — Хупър?
— Да — прозвуча гласът на Хупър, — все още не мога да разбера какво е това. Отново се появи същата сянка. Сега не я виждам. Може би очите ми са се уморили.
— Успя ли да запишеш нещо, Ърв? — попита Мидълтън.
Звукооператорът поклати глава.