— Ако навиете прекомерно кордата, може да издърпате кукичката от устата на рибата — додаде Куинт след минута.
— Така ли? — удиви се Хупър.
— А ми бяха казали, че разбирате от риболов.
Хупър замълча. Той обърна гръб на Куинт и седна на щурца.
Броуди държеше спининга с две ръце. Рибата се бе спуснала надълбоко и бавно се движеше от една страна на друга, но не издърпваше повече корда.
Броуди се зае да намотава макарата. Той ту се накланяше, като бързо въртеше ръчката, за да обере провисналата нишка, ту подръпваше лова, като напрягаше мускулите на гърба и плещите си. Лявата китка го болеше, а пръстите на дясната му ръка започнаха да изтръпват от напрежението.
— Какво съм хванал, дявол го взел? — попита той.
— Синя акула — отвърна Куинт.
— Трябва да е половин тон тежка.
— Не, не повече от седемдесет-осемдесет килограма — разсмя се Куинт.
Броуди дърпаше рибата и се превиваше, дърпаше и се превиваше, докато не чу гласа на Куинт:
— Почти е готово. Задръжте сега.
Броуди престана да навива ръчката на макарата.
С гъвкави и спокойни движения Куинт слезе по трапа. В ръката си държеше пушка — стара армейска пушка M-1. Надвеси се над планшира и погледна надолу.
— Искате ли да видите рибата? — попита Куинт. Елате да надзърнете.
Броуди стана и като продължаваше да намотава провисналата корда, се приближи до борда на катера. Акулата изглеждаше неестествено синя в тъмната вода на океана. Беше дълга около два метра и половина, изящна, с големи гръдни перки. Движеше се бавно от едната страна на катера до другата — бе спряла да се съпротивлява.
— Истинска красавица! — възкликна Хупър.
Куинт махна предпазителя на пушката и когато муцуната на акулата се повдигна на няколко сантиметра от повърхността, бързо изстреля три куршума в нея. Те прорязаха кръгли дупки в главата й, но кръв не се виждаше. Акулата потръпна и замря.
— Мъртва е — рече Броуди.
— Глупости — възрази Куинт. — Възможно е да е зашеметена, но нищо повече. — Той извади една ръкавица от джоба на панталона си, пъхна дясната си ръка в нея и хвана кордата. После измъкна нож от калъфа, който висеше на колана му. Надвеси се от планшира и изтегли нагоре главата на акулата. Пастта й беше леко раззината, а дясното й око бе притворено и невиждащият поглед бе насочен право към Куинт. Собственикът на катера пъхна ножа между челюстите на акулата и се опита да ги разтвори, но рибата стисна здраво ножа с острите си триъгълни зъби. Куинт започна да дърпа и да извива ножа, докато го измъкна. Сложи го обратно в калъфа и извади от джоба си клещи за рязане на тел.
— След като ми плащате така добре, мисля, че мога да си позволя да загубя една кука и малко корда — подхвърли Куинт. После доближи клещите до кордата с намерение да я пререже. — Една минута — спря се той внезапно, мушна клещите обратно в джоба си и измъкна ножа. — Гледайте. Това винаги е предизвиквало възторг у клиентите ми. — С лявата си ръка той повдигна по-голямата част от туловището на акулата над повърхността на водата и с мълниеносно движение разпори корема й от аналната перка почти до главата.
Рибата се раздели на две и кървавите вътрешности — бели, червени и сини — се изсипаха в океана като куп мръсно бельо от кошница. После Куинт преряза дебелата найлонова връв и акулата се плъзна зад борда. Още щом главата й се потопи във водата, рибата се замята в облак от кръв и вътрешности, като захапваше всяко парченце, което минаваше покрай пастта й. Тялото й се тресеше, докато тя гълташе собствените си вътрешности, които отново изплуваха през разпорения й търбух и се приближаваха до пастта й, а тя пак ги налапваше.
— Сега внимавайте — предупреди Куинт. — Стига да ни провърви, след минута тук ще се появят други сини акули и ще помогнат на тази твар да се самоизяде. Ако са много, ще наблюдаваме истински кървав пир. Интересно зрелище. Харесва се на клиентите.
Броуди омагьосан наблюдаваше как акулата продължаваше да поглъща собствените си вътрешности. След миг той забеляза някаква синя сянка да се издига към опашката на разрязаната акула. Малка акула, дълга не повече от метър и двайсет, се вкопчи в изкормената риба и впи челюсти в мятащото се във водата парче плът. Тя яростно тресеше глава и извиваше цялото си тяло като змия. Най-после откъсна парче месо и го глътна. Скоро се появи друга акула, после още и още и водата се разпени. Наоколо летяха кървави пръски.