Този ден Броуди беше с по-подходящо облекло. Носеше бяла риза с къси ръкави и висока якичка, леки памучни панталони, бели чорапи и гуменки. За да убие времето, той бе взел от Хендрикс една книга — „Смъртоносната девица“. Не му се щеше от скука да се хваща на празни приказки и освен това се страхуваше да не се скарат отново с Хупър. Сцената от предишния ден го бе притеснила, а вероятно ихтиологът също изпитваше неловкост. Днес те почти не разговаряха помежду си и всеки предпочиташе да се обръща към Куинт. Броуди не можеше да се преструва и да се държи с Хупър така, като че ли нищо не се е случило.
Полицаят забеляза, че сутрин Куинт бе мълчалив, сдържан и необщителен. Трябваше да му дърпаш думите от устата с клещи. Но към края на деня стопанинът на катера ставаше словоохотлив. Сутринта, когато излязоха в океана, Броуди попита Куинт откъде знае къде точно да причака акулата.
— Не знам — отвърна стопанинът.
— Не знаете ли?
Куинт няколко пъти отрицателно поклати глава.
— Но как избирате мястото?
— Наслуки.
— На какви условия трябва да отговаря?
— На никакви.
— По течението ли ще плаваме?
— Ами да.
— А вземате ли под внимание дълбочината?
— Отчасти.
— Как тъй?
За миг Броуди си помисли, че Куинт няма да му отговори. Стопанинът на катера гледаше право пред себе си, очите му бяха вперени в хоризонта. После той продума, сякаш му струваше огромно усилие:
— Такива големи риби едва ли биха плували из плиткото. Но човек никога не знае.
Броуди разбираше, че трябва да прекъсне разговора и да остави Куинт на мира, но му стана любопитно и той зададе още един въпрос:
— Ако намерим акулата, или пък тя ни намери, ще ни провърви, нали така?
— Ами да.
— А да намериш тази риба е толкова трудно, колкото да откриеш игла в копа сено.
— Не съвсем.
— Защо?
— Ако течението е бързо, в края на деня мазната пелена от стръвта ще се разнесе на десет мили и дори повече.
— А не е ли по-добре да останем тук цялата нощ?
— За какво? — попита Куинт.
— Пелената може да се разпростре още по-надалече. Ако се разпростира върху десет мили за един ден, за едно денонощие ще покрие двайсет.
— Няма да е много добре, ако пелената покрие твърде голяма повърхност.
— Защо?
Ще обърка акулата. Ако се помотаем тук един месец, пелената ще покрие целия океан. Не виждам смисъл — Куинт се усмихна. Вероятно той си бе представил океана, покрит с плътна пелена.
Броуди млъкна и се зачете в книгата си.
Към обед Куинт бе станал по-разговорчив. Кордите на въдиците плаваха в мазното петно вече повече от четири часа. Още щом легнаха в дрейф, Хупър се зае с черпака и сега седеше на кърмата и методично загребваше в кофата и изсипваше стръвта зад борда. Около десет часа някаква риба налапа връвта от десния борд и предизвика кратко оживление сред екипажа. Това бе трикилограмов паламуд, който трудно можеше да захапе голямата като кука въдица. В десет и половина малка синя акула клъвна от левия борд. Броуди я издърпа до катера с макарата, Куинт я изтегли с харпуна на борда, разпори корема й и я хвърли обратно във водата. Акулата вяло излапа няколко парченца от собствената си плът и потъна. Нито един хищник не пристигна за пиршеството. Малко след единайсет Куинт забеляза сърповидната тръбна перка на риба-меч. Те мълчаливо чакаха, като се надяваха, че рибата ще клъвне, но тя се отнесе с пренебрежение към стръвта и безцелно закръжи на шейсет метра от кърмата. Куинт опъна връвта, дръпна я така, че стръвта да започне да подскача и да заприлича на жива риба, но всичко беше напразно. Тогава Куинт реши да я убие с харпун. Той включи двигателя, нареди на Броуди и на Хупър да обират кордата и подкара катера в широка окръжност. Единият харпун вече бе закрепен към изстрелващото устройство, а на носа стоеше приготвено бурето с навито около него въже. Куинт обясняваше плана си: Хупър ще кара катера, той, Куинт, ще се настани на носа и ще държи харпуна готов. Когато се приближат до рибата, Куинт ще показва с харпуна посоката, към която катерът трябва да се придържа. Хупър трябва да кара в кръг, докато харпунът не се насочи право напред. Все едно да държиш курс по стрелката на компаса. Ако им провърви, те незабелязано ще се приближат до рибата и Куинт ще метне харпуна на три метра почти отвесно. Броуди ще трябва да стои до бурето и да следи въженцето да не се оплете, когато рибата се гмурне надълбоко.