Всичко протичаше както трябва, ловът приближаваше края си. Като се движеше бавно, с приглушен, едва бръмчащ двигател, катерът се приближаваше към рибата, която си почиваше на повърхността на водата. Той прекрасно се подчиняваше на руля и Хупър следваше съвсем точно определяната от Куинт посока. Внезапно, незнайно как, рибата усети опасност. И когато Куинт замахна, за да метне харпуна, тя се гмурна напред, плесна с опашка и стремително се стрелна надолу. Куинт метна оръжието си, но то отлетя на метър и половина встрани.
Катерът отново се намираше в края на пелената.
— Вчера ме попитахте често ли имам празни дни — обърна се стопанинът на катера към Броуди. — Рядко се случват два такива неуспешни дни подред. Досега наоколо трябваше да се появят няколко сини акули.
— А защо не идват, времето ли е виновно?
— Може би. Хората се чувстват ужасно. Вероятно и рибите.
Те се наобядваха — сандвичи с бира, и когато свършиха, Куинт провери дали пушката му е заредена. После се скри в рубката и се върна с някакво устройство, което Броуди не бе виждал преди.
— Хвърлихте ли празната кутия от бира? — попита той.
— Не — рече Броуди. — За какво ви е?
— Сега ще видите.
Приспособлението приличаше на ръчна граната — метален цилиндър с дръжка в единия край. Куинт напъха празната бирена кутия в цилиндъра, заобръща го, докато не се чу щракане, и измъкна от джоба си халосен 22-калибров патрон. Постави патрона в тясното отверстие в основата на цилиндъра и когато започна да върти ръчката, се чу още едно прещракване. Той подаде приспособлението на Броуди.
— Виждате ли ударника? — попита Куинт, като показа края на ръчката. — Насочете приспособлението нагоре към небето и когато ви дам знак, натиснете ударника.
Куинт взе пушката, свали предпазителя, вдигна я на рамото си и викна на Броуди:
— Хайде!
Броуди натисна лостчето. Раздаде се силен изстрел, чийто откат Броуди усети върху рамото си, и кутията от бира излетя право в небето. Тя се преобръщаше във въздуха и блестеше на ярките слънчеви лъчи като фойерверк. На върха на траекторията си тя замря за миг и тогава Куинт стреля. Той се целеше малко под кутията, за да я простреля, когато тя започне да пада, и проби дъното й. Разнесе се силен звук — „дзън“! — и кутията, лъкатушеща като нефиксирано колело на каруца, цопна във водата. Тя не потъна, а заплува, наклонена на една страна и клатушкаща се по повърхността на океана.
— Искате ли да опитате? — попита Куинт.
— Разбира се — отвърна Броуди.
— Помнете — трябва да се целите малко под кутията, когато тя застине на самия връх. Ако искате да я улучите в полет, трябва да я изпреварите, което е доста по-трудно. Ако не улучите, почакайте съвсем мъничко и от ново я хванете на мушка, само че тогава вече трябва да я изпреварите.
Броуди подаде на стопанина на катера металното устройство, взе пушката и се разположи до планшира. Когато Куинт зареди цилиндъра, Броуди викна:
— Хайде!
Кутията полетя във въздуха. Броуди стреля. Не улучи. Опита втори път, като се целеше в горния край на дъгата. Отново безуспешно. На третия път Броуди я изпревари повече, отколкото трябваше, и кутията падна във водата.
— Дявол да го вземе, не е толкова просто — рече полицаят.
— Малко повече тренировки — отбеляза Куинт. Хайде да видим дали сега ще улучите.
Кутията плаваше във водата на петнайсет-двайсет метра от катера. Едната й половина се виждаше над повърхността. Броуди се прицели малко по-ниско от въображаемата ватерлиния и натисна спусъка. Раздаде се металически звук — „Цок!“ — и куршумът улучи кутията на границата на водната повърхност. Кутията изчезна.
— А вие Хупър? — попита Куинт. — Остана още една кутия, но може да изпием и другата бира и да освободим още три кутии.
— Не, благодаря — отвърна Хупър.
— Но защо се страхувате?
— Не се страхувам. Просто не ми се стреля.
Куинт се усмихна.
— Тревожите се, че кутиите ще замърсят водата ли? Ние изхвърляме в океана планини от консервени кутии. Те потъват, ръждясват и покриват дъното с мръсотия.
— Не е там работата — отвърна Хупър, като се стараеше да не попада в дразнещия тон на Куинт. — Просто не ми се ще.
— От оръжието ли се боите?
— Да се боя ли? Не.