— Стреляли ли сте някога?
Броуди се учуди на настойчивостта на Куинт, радваше се на объркаността на Хупър, но не знаеше защо рибарят постъпва така. Може би Куинт се дразнеше, когато му омръзнеше да стои със скръстени ръце и когато рибата не кълве.
Хупър също не знаеше какво цели Куинт, но не му харесваха намеците на рибаря. Той чувстваше, че Куинт е замислил нещо.
— Що за въпрос? — каза той. — Стрелял съм преди.
— Къде? В армията?
— Не. Аз…
— Служили ли сте в армията?
— Не.
— Така си и мислех.
— Какво искате да кажете?
— Господи, бас ловя, че сте още девствен.
Броуди погледна Хупър, за да види реакцията му и за част от секундата улови погледа на ихтиолога.
Хупър отвърна очи и се изчерви.
— Какво сте намислили, Куинт? — попита той. — Какво искате?
Куинт се облегна на стола и се ухили.
— Абсолютно нищо — рече той. — Просто си бъбря, за да убия времето. Имате ли нещо против да взема и вашата кутия, като си допиете бирата? Може би Броуди ще поиска да опита още веднъж?
— Нямам нищо против — отвърна Хупър. — Но ме оставете на мира, разбрано?
Цял час всички мълчаха. Броуди дремеше, нахлупил шапка на очите си, за да предпази лицето си от слънчевите лъчи. Хупър се бе разположил на кърмата, гребеше и изливаше стръвта зад борда, от време на време тръскаше глава, за да пропъди дрямката. Куинт седеше на мостика, гледаше мазната пелена по повърхността на океана, а кепето му на морски пехотинец бе килнато на тила.
Внезапно Куинт се обади със спокоен равен глас:
— Дошли са ни гости.
Броуди веднага се разсъни. Хупър скочи. Кордата на десния борд плавно и много бързо се опъваше.
— Дръжте спининга — нареди Куинт, като свали кепето си и го остави до себе си на скамейката.
Броуди извади спининга от поставката, нагласи го между краката си и го стисна здраво.
— Когато ви кажа — рече Куинт, — ще натиснете спирачката и ще дръпнете. — Кордата спря да се развива. — Чакайте. Рибата сменя посоката си. Няма да дърпате още, защото ще изпусне въдицата. — Но кордата се бе отпуснала във водата и висеше, без да помръдне.
След няколко минути Куинт изруга:
— Дявол да го вземе! Дърпайте!
Броуди започна да обира кордата. Тя се поддаваше леко, твърде леко. Като че ли на нея нямаше дори стръв, още по-малко някакъв улов.
— Придържайте кордата с два пръста, за да не се заплете — посъветва го Куинт. — Каквото и да беше онова долу, то съвсем нежно си глътна стръвта. Като че ли я изсмука от въдицата.
Кордата изскочи над повърхността на водата и увисна на края на спининга. Нито въдицата, нито стръв — всичко беше изчезнало. Кордата беше акуратно прерязана. Куинт скочи от трапа и я огледа. Опипа края, прокара пръсти по краищата на среза и внимателно огледа пелената зад борда.
— Мисля, че преди малко се срещнахме с вашата приятелка — рече той.
— Какво? — възкликна Броуди.
Хупър скочи от планшира и възбудено издума:
— Сигурно се шегувате. Това е великолепно.
— Само предположение — отвърна Куинт. — Макар че аз бих се обзаложил на него. Кордата е прерязана съвсем чисто. С едно захапване. Очевидно акулата дори не я е усетила. Просто е налапала стръвта и е затворила пастта си. Това е всичко.
— Е, какво ще правим сега? — попита Броуди.
— Ще почакаме да видим дали няма да налапа друга стръв и да се появи на повърхността.
— А ако използваме делфинчето?
— Ще го използваме едва когато бъда сигурен, че това е вашата любимка — заяви Куинт. — Само ако я видя и реша, че е достатъчно голяма и си струва да я нахраним с делфинчето. Рибите унищожават всичко подред и аз не бих искал да хабя напразно тази ценна стръв за някакво си нищожество.
Те зачакаха. Повърхността на водата оставаше спокойна. Само плясъкът на стръвта, падаща от черпака на Хупър във водата, нарушаваше тишината наоколо. Но ето че нещо задърпа кордата, пусната от левия борд.
— Не изваждайте спининга от гнездото — каза Куинт. — Няма смисъл — може отново да пререже кордата.
Броуди усети как кръвта му пламва. Обхвана го нервна възбуда и страх при мисълта, че някъде наблизо се намира същество с толкова огромна сила, та е трудно да си я представиш. Хупър стоеше до планшира на левия борд, без да откъсва поглед от движещата се корда.
Внезапно металната нишка замря и увисна.
— Дявол да го вземе! — изруга Куинт. — Отново я отхапа. — Той извади спининга от гнездото и започна да навива кордата. Отгризаната корда се показа зад борда. Както и преди на нея нямаше никаква стръв. — Да опитаме още веднъж — рече Куинт, — но сега ще прикрепя въдицата по-здраво.