— Тя атакува катера! — завика Броуди. Той неволно се прилепи към облегалката на стола, като че ли търсеше спасение.
Куинт бежешком напусна мостика, като ругаеше гръмогласно.
— И то без да ни предупреди — каза той. — Подайте ми харпуна.
Акулата се беше изравнила с тях. Тя повдигна плоската си глава, тъпо погледна Хупър с черното си око и мина под катера. Куинт вдигна харпуна и се обърна към левия борд. Прътът се удари в стола, стрелата се откачи и падна на палубата.
— Мръсница! — изрева Куинт. — Там ли е още? — Той се наведе, взе стрелата и отново я закрепи на пръта.
— От вашата страна, от вашата! — викаше Хупър. — Тук я няма вече.
Куинт обърна глава и видя сиво-кафявия силует на акулата тя се отдалечаваше от катера, като потъваше все по-дълбоко във водата. Куинт захвърли харпуна, с ярост грабна пушката и изпразни пълнителя й във водата след нея.
— Мръсница! — изруга той. — Другия път да ме предупредиш! — После остави пушката и започна да се смее. — Мисля, че трябва да й благодарим — забеляза той. — Поне не нападна катера. — Той погледна Броуди. — Изплаши ли ви?
— Повече, отколкото трябва — отвърна Броуди. Той тръсна глава, като че ли искаше да събере мислите си.
— Все още не мога да повярвам на очите си.
Представи си как торпедообразното тяло се носи напред в тъмнината и разкъсва на части Кристин Уоткинс; как момченцето безгрижно плава върху дюшека и внезапно някакво чудовище го напада; Броуди знаеше, че подобни кошмари ще го преследват през всичкото време — ще му се явяват сънища, пълни с насилие и кръв, ще вижда нещастната жена, която го обвинява за смъртта на сина си.
— Не ми казвайте, че това е просто риба — промълви Броуди. — Повече прилича на чудовище от филм на ужасите.
— И все пак това е само риба — каза Хупър. Той все още не можеше да се успокои. — И то каква риба! Цял мегалодон.
— Какво? — не разбра Броуди.
— Разбира се, малко преувеличих — отвърна Хупър, но размерите й са такива, че с право може да се нарече мегалодон, нали? Какво ще кажете, Куинт?
— Ще кажа, че ви е хванало слънцето — отвърна стопанинът на риболовния катер.
— Не, наистина, до какви размери могат да достигнат тези риби, как мислите?
— Не съм всезнайко. Мисля, че е дълга шест метра и тогава бих могъл да твърдя, че подобни твари достигат шест метра. Ако утре видя акула с дължина седем метра, ще твърдя, че достигат дължина седем метра. Глупаво е да се правят предположения.
— И все пак, колко може да е голяма най-грамадната от тях? — попита Броуди и тутакси съжали за въпроса си. Стори му се, че по този начин признава авторитета на ихтиолога.
Но Хупър бе твърде увлечен, развълнуван и щастлив, за да се възползува от превъзходството си.
— Там е работата, че никой не знае — отвърна той. — В Австралия една акула се оплете в някаква верига и потъна. Беше дълга над десет метра, поне така съобщиха във вестниците.
— Почти два пъти по-дълга от нашата — отбеляза Броуди. Съзнанието му отказваше да възприеме дори онова, което сам бе видял — та той съвсем не можеше да си представи гигантските размери на рибата, за която говореше ихтиологът.
Хупър кимна с глава в знак на съгласие.
— Обикновено хората смятат, че акулите не достигат повече от девет метра дължина, но тази цифра не е точна. Ето и Куинт сам каза: ако видя утре седемметрово чудовище, ще помисля, че това е най-дългата акула. Но представете си нещо поразително — че някъде в океанските дълбини обитават великани, дълги трийсет метра. Това е напълно възможно.
— Дрън-дрън — каза Куинт.
— Не твърдя, че е така — продължаваше Хупър. — Само казвам, че съществува вероятност.
— Все едно, това са глупости.
— Може би. А може би не. Обърнете внимание на латинското наименование на този вид акули — Charcharodon carcharias. Най-близкият им предшественик се е наричал Charcharodon megalodon. Живял е преди 30–40 хиляди години. Открити са зъби от мегалодон. Дълги са петнайсет сантиметра. От това следва, че изкопаемата акула е достигала дължина от двайсет и четири до трийсет метра. Имала е точно такива зъби, каквито откриваме у голямата бяла акула, живееща в наши дни. Да предположим, че и двете акули принадлежат към един и същи вид. С какви доказателства разполагаме, че мегалодоните наистина са измрели? И защо? Храната им е достатъчна. Щом като китовете не гладуват, значи че и тези риби спокойно могат да се прехранват. Никога не ни се е случвало да видим бели акули, дълги трийсет метра, но от това съвсем не следва, че не съществуват. Гигантските акули нямат никаква причина да се издигат на повърхността. Те спокойно могат да си намират храна в океанските дълбини. Мъртвите акули не се изхвърлят на брега — липсват им плавателни мехури. Опитайте се да си представите как би изглеждала една трийсетметрова бяла акула. Знаете ли на какво е способна и каква сила притежава?