— Аз нямам жена — равнодушно отвърна Куинт.
— О, извинете.
— Няма защо. Тя просто не ми е нужна. — Куинт се обърна и се заизкачва по трапа към мостика.
Елън приготвяше вечеря за децата, когато на вратата се позвъни. Момчетата гледаха телевизия в гостната.
— Отворете вратата, моля ви се — викна им Елън.
Тя чу щракането на ключалката, после нечий говор, а след минути видя Лари Вон, изправен пред вратата на кухнята. Не бяха минали и две седмици, откакто се видяха за последен път, но промяната във външността на кмета бе толкова поразителна, че Елън го загледа с удивление. Както винаги Вон изглеждаше сякаш изваден от кутийка — синьо спортно сако с две копчета и закопчана догоре риза, сиви панталони и модни мокасини. И все пак видът му бе променен. Беше отслабнал и като при повечето хора, които не страдат от излишни килограми, това се бе отразило на лицето му. Очите му бяха хлъзнали и както се стори на Елън, изглеждаха по-светли от обикновено — бледосиви. Кожата му също бе посивяла и видимо увиснала на бузите. Той непрекъснато облизваше и без това влажните си устни.
Елън се смути, когато усети, че бе задържала погледа си върху него по-дълго, отколкото бе прилично.
— Здравей, Лари каза тя и наведе очи.
— Здравей, Елън. Наминах, за да… — Вон отстъпи няколко крачки назад и надникна в гостната. — Най-напред бих помолил да ми дадеш нещо за пиене.
— Разбира се. Нали знаеш къде е барът? Налей си. С удоволствие бих ти приготвила напитката, но ръцете ми са изцапани.
— Не се безпокой. Сам ще се оправя. — Той отвори шкафа, където стоеше алкохолът, извади една бутилка и си наля пълна чаша джин. — Та както се канех да ти кажа, наминах, за да се сбогуваме.
Елън спря да подрежда парчетата пилешко в тигана и попита:
— Ти заминаваш? За дълго ли?
— Не знам. Може би завинаги. Тук повече нямам работа.
— А какво ще стане с бизнеса ти?
— Свърши се с него. Или по-точно, вижда му се краят.
— Какво искаш да кажеш? — Бизнесът не е нещо, което има край.
— Права си, но аз изгубих всичко. Малкото, което ми остана, ще премине в ръцете на моите… съдружници. — Той като че ли изплю тази дума и в желанието си да се избави от вкуса й в устата си, изпи голяма глътка джин.
— Мартин каза ли ти за нашия разговор?
— Да. — Елън погледна тигана и обърна парчетата месо.
— Сигурно си развалила мнението си за мен.
— Не мога да те съдя, Лари.
— Никога не съм искал да навредя някому. Надявам се, че ми вярваш?
— Вярвам ти. Елинор знае ли нещо?
— Нищо, горката. Бих желал да я предпазя от всичко това, ако мога. Това е една от причините за заминаването ми. Знаеш, че тя ме обича и не бих искал и двамата да се… лишим от тази любов.
Вон се облегна на мивката.
— Да ти кажа ли нещо? Понякога си мисля — и през всичките тези години съм си го мислил от време на време, — че двамата с теб бихме били отлична двойка.
Елън се изчерви.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си от добро семейство. Имаш големи връзки, заради които аз трябваше да изгубя толкова сили. Бихме си подхождали и двамата щяхме да заемем подобаващото ни се положение в Амити. Ти си красива, добра, силна. Щеше да си истинско богатство за мен. И си мисля, че бих могъл да ти създам живот, който да те задоволи.
Елън се усмихна.
— Не съм толкова силна, колкото си мислиш, Лари. Не знам какво… богатство бих била за теб.
— Не се подценявай. Надявам се, Мартин те оценява по достойнство. — Вон допи джина си и постави чашата в умивалника. — Впрочем, вече е твърде късно да се отдавам на блянове.
Той се приближи до Елън, хвана я за раменете и я целуна по косата.
— Довиждане, скъпа — каза той. — Спомняй си понякога за мен.
Елън го погледна.
— Добре. — Тя го целуна по бузата. — Къде отиваш?
— Не знам. Или във Върмонт, или в Ню Хампшир. Може би ще започна да продавам земя на любителите на ски-спорта. Кой знае? А може би ще стана скиор.
— Казал ли си на Елинор за това?
— Казах й, че вероятно ще заминем от Амити. Тя само се усмихна и отвърна: „Както пожелаеш, Лари.“
— Скоро ли тръгвате?
— Още щом се разбера с адвокатите си за моите… дългове.
— Изпрати ни картичка с адреса си.
— Добре. Довиждане.
Вон излезе от кухнята и Елън чу как външната врата се затваря зад гърба му.