— Защо пък вие трябва да отговаряте за мен? Аз действам съвсем самостоятелно.
— О, не, за вас отговарям аз. За катера плаща Амити, затова ще стане така, както аз кажа.
Хупър се обърна към Куинт:
— Ще ви платя.
— Така ли? И колко? — усмихна се Куинт.
— Стига сме се разправяли — повтори Броуди. — Не ме интересува какво ще каже Куинт. Аз съм против това вие да качите клетката на борда.
Хупър, без да му обръща внимание, се обърна към Куинт:
— Сто долара. В брой. Ако искате, в предплата. — Той извади портфейла от задния си джоб.
— Казах не — отряза Броуди.
— Е, Куинт, какво ще кажете? Сто зеленички. В брой. Ето ги. — Хупър отброи пет банкноти по двайсет долара и ги протегна на Куинт.
— Не знам — рече Куинт. Но парите очевидно го привличаха и той добави: — Дявол да го вземе, мисля, че не е моя работа да възпирам някого, дето иска да се убие.
— Слушайте, Куинт, ако вземете клетката, ще се лишите от четиристотин долара.
„Нека Хупър води сметките си в живота и в извънработно време“, помисли си полицаят.
— Ако клетката остане на брега, аз няма да тръгна с вас — заяви Хупър.
— Както искате, дявол да ви вземе — ядоса се Броуди. — Можете да си седите тук, на мен ми е все едно.
— Не мисля, че това ще се хареса на Куинт. А, Куинт? Ще тръгнете ли само с шефа на полицията? Съгласен ли сте?
— Ще си намерим помощник — каза Броуди.
— Намерете си — рече Хупър. — Желая ви успех.
— Ще бъде трудно да си намерим помощник — угрижено промърмори Куинт. — Особено за толкова кратко време.
— По дяволите всичко! — вбеси се Броуди. — Ще отложим пътуването за утре. А Хупър може да се върне в Удс Хоул и да се забавлява със своите риби.
Хупър се ядоса, гневът го заслепи. Той не можа да се сдържи и от устата му се откъсна:
— Аз и другояче мога да се забавлявам…
За няколко секунди настъпи гробно мълчание. Броуди се втренчи в Хупър. Той не желаеше да вярва на ушите си, не знаеше колко скрит смисъл се таи в думите на ихтиолога и колко празно самохвалство. Изведнъж Броуди бе обхванат от неистова ярост. Той направи две крачки към Хупър и сграбчи яката му със стиснати в юмруци ръце.
— Какво? Какво казахте?
Хупър се задъхваше. Мъчеше се да се освободи от желязната хватка на Броуди.
— Нищо! — отвърна ихтиологът задавено. — Нищо! — Опитваше се да отстъпи назад, но Броуди стисна гърлото му още по-силно.
— Какво искате да кажете?
— Казвам ви, нищо! Вие ме ядосахте и аз изплюх първото, което ми дойде наум.
— Къде прекараме миналата сряда?
— Никъде! — слепоочието на Хупър силно пулсираше. — Пуснете ме, ще ме удушите!
— Къде бяхте? — Броуди продължаваше да стяга гърлото му.
— В един мотел! Сега ме пуснете!
— Броуди разхлаби пръстите си.
— С кого? — попита той, като се молеше наум: „Господи, нека да е бил с когото си иска, само не с Елън.“
— С Дейзи Уикър.
— Лъжете! — Броуди отново сключи пръсти около врата му и не усети, че в очите му бликват сълзи.
— Какво искате от мен? — изхриптя Хупър, като се опитваше да се освободи.
— Дейзи Уикър изобщо не се интересува от мъже! Какво сте правили с нея? Бродирали ли сте?
Мозъкът на Хупър се замъгли. Ръцете на Броуди като железни скоби притиснаха артерията на шията му. Клепачите му затрептяха и той започна да губи съзнание. Броуди отпусна пръстите си и със сила отблъсна ихтиолога. Хупър се просна на кея, като трескаво се бореше за глътка въздух.
— Какво ще кажете на това? — продължаваше Броуди. Или сте толкова неотразим, че и такава можете да плените?
Главата на Хупър бързо се проясни и той отвърна:
— Аз не знаех нищо за нея, а после… беше вече късно.
— Какво? Да не би да искате да кажете, че е дошла с вас в мотела, а после е размислила? Звучи съвсем невероятно.
— Но стана точно така! — Хупър отчаяно се стремеше да отговаря на въпросите на Броуди без колебание. — Каза ми, че иска… че е време да опита да стане нормална жена. Но нищо не се получи. Беше ужасно.
— Бръщолевите глупости!
— Не. Можете да я попитате. Хупър знаеше, че тази версия не я бива твърде. Броуди лесно можеше да провери. Но нищо друго не му идваше наум. Вечерта би могъл да позвъни на Дейзи Уикър от някоя телефонна кабина и да я помоли да потвърди думите му. Или може би просто нямаше да се върне повече в Амити, ще свърне на север, ще се качи на ферибота от Ориент Пойнт и ще напусне щата, преди Броуди да се е свързал с Дейзи Уикър.