— Ще проверя — каза Броуди. — Не се съмнявайте.
Броуди дочу зад себе си смеха на Куинт.
— Такова нещо, не бях чувал досега — рече Куинт. — Ама че работа, да спиш със сбъркана.
Броуди се взря в лицето на Хупър, за да потърси нещо, което би го издало, че лъже. Но Хупър не откъсваше поглед от кея.
— Е, сега какво? — попита Куинт. — Днес ще излизаме ли, или не? Все едно, ще ви се наложи да платите, Броуди.
Броуди се чувстваше съсипан. Искаше му се да отложи пътуването, да се върне в Амити и да разбере случило ли се е нещо между Елън и Хупър. Е, да предположим, че най-лошите опасения се потвърдят. Как трябва да постъпи? Да поиска обяснение от Елън? Да я набие? Или пък да я напусне? И каква полза? Трябва му време да обмисли всичко.
— Излизаме — кимна той на Куинт.
— С клетката ли?
— С клетката. Щом този глупак си дири смъртта, то си е негова работа.
— Все ми е едно — рече Куинт. — Хайде да товарим тази смехория.
Хупър стана и отиде при клетката.
— Ще се кача на борда — дрезгаво произнесе той. — Най-напред ще придвижите клетката на края на пристана и ще я наклоните към мен, а после един от вас ще влезе в катера, за да я нагласим в ъгъла.
Броуди и Куинт избутаха клетката по дървената настилка на кея. Беше учудващо лека. Заедно с водолазния костюм тежеше не повече от сто килограма. Наклониха я към Хупър, който я сграбчи за двата пръта и изчака Куинт да се качи на борда. Двамата без затруднение поставиха клетката в самия ъгъл под мостика и Хупър я завърза с две въжета.
Броуди скочи на борда.
— Тръгваме — каза той.
— Забравихте да ми дадете нещо.
— Какво?
— Четиристотин долара.
Броуди измъкна плика от джоба си и го подаде на Куинт.
— Ще умрете богат, Куинт.
— За това мечтая от дете. Освободете въжето откъм кърмата.
Сам той развърза дебелите кълчищни въжета на носовата част и отстрани и ги хвърли на палубата. Щом всичко бе направено, Куинт включи мотора на ход и отблъсна от кея. После завъртя руля надясно, натисна лоста на газта и катерът се понесе по спокойните води край Хикс Айлънд и Гоф Пойнт, като заобиколи Шагуонг и Монток. Скоро фарът на Монтой Пойнт остана зад тях и те поеха в посока юг-югозапад в открития океан.
Катерът плаваше, като се полюшваше върху вълните, и Броуди постепенно се успокои. Може пък Хупър да говори истината. Не е изключено. Пито един човек не ще излъже, ако думите му биха могли лесно да бъдат проверени. Елън никога не го бе мамила, той беше сигурен в това. Дори не бе флиртувала с други мъже. Все пак, каза си той, винаги има първи път. И при тази мисъл нещо отново го стисна за гърлото. Раздираха го чувства на ревност и унижение, безсилие и възмущение. Той скочи от стола и се качи на мостика.
Куинт направи място на Броуди до себе си на пейката и Броуди седна до него.
— Хей, момчета, едва не си разбихте муцуните на кея — захили се той.
— Празни работи.
— Отстрани не ще кажеш така. Мислите, че задява жена ви ли?
Като чу думите, които толкова грубо изразяваха собствените му мисли, Броуди трепна.
— Това не е ваша работа — троснато отвърна той.
— Прав сте, не е. Но аз мисля, че не е способен на такава мръсотия.
— Не ме интересува какво мислите — сряза го Броуди. Искаше да промени темата на разговора колкото е възможно по-бързо. — На същото място ли отиваме?
— На същото. Наближаваме.
— Мислите ли, че акулата е все още там?
— Кой знае? Но нищо друго не ни остава.
— Завчера, когато говорихме по телефона, останах с впечатление, че можете да уловите каквато и да е риба. Така ли е? Наистина ли сте уверен в успеха?
— Почти. Само трябва да бъдем по-хитри от акулата. А това не е особено трудно. Тя е тъпа като галош.
— Никога ли не сте попадали на умна риба?
— Не.
Броуди си спомни злобната ухилена муцуна на акулата, която го гледаше от водата с хищни очички.
— Не знам — рече той. — Вчерашната риба имаше много подъл вид. Като че ли разбираше какво върши.
— Глупости, нищичко не разбира.
— Може би не всички риби си приличат в това отношение?