Ченге

— Полунощ е, не е два часа — каза Браун.

За пръв път откакто се бяха отправили на това пътешествие до Ривърхед, гласът му прозвуча раздразнено. Причината вероятно бе госпожа Ла Бреска, ако, разбира се, това бе наистина тя. Може би за стотен път се учудваше на Браун и на безпогрешния му усет към всеки расист — надушваше ги от километри. Според Уилис жената гледаше и двамата с нескрита враждебност. Дългата й черна коса бе прибрана отзад на врата, а кафявите й очи бяха присвити и гледаха предизвикателно. Над нощницата бе облякла мъжки халат, беше боса.

— Вие ли сте госпожа Ла Бреска? — попита Уилис.

— Аз съм Кончета Ла Бреска. А вие кои сте?

— Уилис и Браун от осемдесет и седми участък — каза Уилис. — Къде е синът ти?

— Спи — отвърна Кончета и понеже беше родена в Палермо и израсла в Парадизо, тутакси реши, че му трябва алиби. — Не е мръднал от къщи — добави тя. — Нещо грешите.

— Бихте ли го събудили, госпожо Ла Бреска? — рече Браун.

— Защо да го събуждам?

— Искаме да поговорим с него.

— За какво?

— Госпожо, ако това ви харесва, можем и да го арестуваме — каза Браун, — но всякак ще е по-лесно ща му зададем едно-две въпросчета, нали? Хайде, госпожо, събудете го!

— Не спя — обади се Ла Бреска от стаята.

— Бихте ли дошли в кухнята, господин Ла Бреска? — рече Уилис.

— Един момент.

— Цяла вечер си беше вкъщи — повтори Кончета.

Браун протегна ръка към пистолета на колана си — кой знае дали Ла Бреска не беше излязъл преди няколко часа, за да гръмне две куршумчета в главата на инспектора. Когато най-сетне вратата се отвори и Ла Бреска влезе в кухнята, той не държеше нищо друго освен безобидния колан на халата, който завърза на кръста си. Косата му беше разрошена, а очите сънливи.

— Какво има? — попита той.

Това не беше официален разпит и затова нито Уилис, пито Браун смятаха, че трябва да го уведомят за правата му, Уилис попита:

— Къде беше тази вечер в единайсет и половина?

— Тук — отвърна Ла Бреска.

— И какво правеше?

— Спях.

— В колко часа си легна?

— Към десет.

— Винаги ли си лягаш с кокошките?

— Когато трябва да ставам рано.

— Утре рано ли ще ставаш?

— В шест.

— Защо?

— За да отида на работа.

— Че нали беше безработен?

— Намерих си работа този следобед, след като се разделихме.

— И каква работа?

— В строителството. Като работник.

— В „Меридиан“ ли ти я предложиха?

— Да.

— За кого ще работиш?

— За фирмата „Ерхард“.

— В Ривърхед?

— Не, в Изола.

— В колко часа се прибра? — попита Браун.

— Излязох от „Меридиан“ в около един часа, отидох в игралната зала в Саут Лиъри и изиграх няколко игри с момчетата, около пет-шест часа се прибрах.

— Какво прави, като се прибра?

— Яде — обади се Кончета.

— После?

— Позяпах телевизия и си легнах.

— Освен майка ти, друг може ли да го потвърди?

— Ако питате дали вкъщи е имало друг човек — не, нямаше.

— Да си говорил с някого по телефона?

— Не съм.

— Значи можем само да вярваме на честната ти дума.

— И на моята честна дума — обади се Кончета.

— Вижте, не знам какво искате от мен, но това е истината — заяви Ла Бреска. — За какво е цялата тая работа?

— Не гледа ли новините?

— Не, явно съм заспал преди тях. Защо? Какво се е случило?

— Загасих лампата му в десет и трийсет — каза Кончета.

— Защо не ми вярвате? — продължи Ла Бреска. - Нещо сте си наумили, ала аз не съм замесен, честно.

— Аз ти вярвам — каза Уилис. — А ти, Арти?

— И аз му вярвам — рече Браун.

— Но трябва да те поразпитаме, нали разбираш — поясни Уилис.

— Разбирам, ама все пак, среднощ е. Утре трябва да ставам рано.

Уилис предложи:

— Защо не ни разкажеш пак за мъжа със слуховото апаратче?

Разпитваха Ла Бреска поне още петнайсет минути и най-сетне решиха, че или ще трябва да го задържат и да го обвинят в нещо, или най-добре да го оставят на мира. Оня по телефона беше казал, че има и други, и Клинг беше разпространил тази информация сред детективите в участъка. Затова продължаваха да разпитват Ла Бреска. Едно ченге обикновено може да прецени на гореща следа ли е, или не, а Ла Бреска никак не приличаше на престъпник. Уилис го беше заявил на лейтенанта още следобед и мнението му си оставаше същото. Но ако убийството на инспектора бе извършено от банда, то Ла Бреска можеше да е един от тях. Вероятно беше обикновена маша и вършеше най-елементарното, като всеки би могъл да го замени при провал. Ако наистина бе така, Ла Бреска лъжеше.