Ла Бреска се изкачи по стълбите на спирката. Обърна се и погледна Клинг, но той веднага сгуши глава в яката си и забърза. Никак не му се искаше Ла Бреска да се качи на някой влак и да изчезне под носа му.
Напразни тревоги. Ла Бреска го чакаше до гишето за дребни монети.
— Защо ме преследваш? — попита той.
Какво можеше да му отговори? Можеше да каже: „Побъркан тип! Да не се мислиш за много хубав!“ Или: „Преследвам те, защото съм полицай. Ето картата ми.“ Трябваше да избере единия отговор. Но каквото и да кажеше, той беше разконспириран.
— Какво ще кажеш за един по мутрата? — рече Клинг.
— А? — зяпна Ла Бреска.
— Попитах те дали не си нещо откачен — каза Клинг, но Ла Бреска като че ли не забеляза разликата в отговорите му. Зяпаше го слисано, после промърмори нещо, но Клинг му хвърли такъв заплашителен и страшен поглед, че той тутакси млъкна.
Клинг промърмори на свой ред и се отправи към спирката в посока към покрайнините. Застана на перона с развято палто и изчака Ла Бреска да се появи на отсрещния перон, на който спираха влаковете за центъра. Влакът на Ла Бреска дойде след около три минути и той се качи. Клинг излезе на улицата и намери телефонен автомат. Телефона вдигна Уилис.
— Обажда се Бърт. Ла Бреска ме забеляза нна няколко пресечки от дома си. Пратете друг след него.
— Като че ли си ченге от вчера — възнегодува Уилис.
— И на най-добрите им се случва. Къде беше срещата?
— В един бар в Крауфорд.
— Качи се на влака само преди няколко минути, Така че има време да изпратите друг.
— Веднага ще изпратя О’Брайън.
— Да се връщам ли в участъка?
— А бе как така те забеляза?
— Късмет, какво да се прави.
Шибана нощ.
Вървяха по алеята бързо, право към Карела, две яки, седемнайсет-осемнайсетгодишни момчета, единият носеше тенекиена туба без етикет, която проблясваше на уличната лампа. Бензинът, помисли си Карела.
Понечи да извади пистолета, но за пръв път в живота си не успя.
Беше се закачил за нещо. Плосък, с удобна форма, той не беше предназначен да се заплита в дрехите тъкмо когато имаш най-много нужда от него. Кийстоунските полицаи, няма що, каза си Карела и скочи на крака. Пистолетът се беше закачил за пуловера и все повече се заплиташе в издърпаните влакна. Всеки миг щяха да лиснат бензина в лицето му и да драснат клечката кибрит, та да замирише на изгоряло човешко чак до участъка. Инстинктивно изопна лявата си ръка и я стовари с все сила с железен замах върху китката на момчето, което държеше тубата. То изкрещя, а миг след това Карела усети нетърпимата болка в бинтовалата си ръка, като едва се сдържа да не завие с цяло гърло. Ами сега, мислеше си той, та аз всъщност нямам ръце, тия двамата ще ме размажат от бой… Така и стана.
Но поне не можаха да го запалят. Ръцете му не ставаха за нищо, пистолетът се беше смотал в пуловера и не можеше да го измъкне от усуканата прежда, десет, двайсет секунди, цяла вечност… Нападателите му разбраха, че жертвата им е безпомощна и се нахвърлиха ожесточено. Биваше си ги тия момчетии. Знаеха всичка хватки — юмрук в адамовата ябълка, нападение в гръб и изпипан боксов удар по тила, о, наистина бяха майстори, интересно дали ковчегът му щеше да е метален или дървен… Докато се чудеше, единият го срита в слабините — добре отработен удар в някое благочестиво предградие — и Карела се преви от болка. Усети втори боксов удар по тила, той явно им беше специалитет, последван от силен аперкот, който едва не му отнесе главата. Падна на алеята, сред мръсотията, калта н собствената си бликаща кръв, а ония двамата скочиха отгоре му и както се полагаше на свалена на земята жертва, го заритаха в главата, раменете и гърдите, навсякъде. Ако падналата жертва има все още сили, ще те сграбчи за крака, но ако си късметлия, и под теб е някакъв смотаняк с наскоро опърлени бинтовали длани, можеш да си го блъскаш и риташ на воля, защото ръцете му не стават за нищо, камо ли да те хванат за крака. Ето в такива случаи човек се нуждае от оръжие, мислеше Карела, но с изгаряния втора степен на ръцете, не можеш да си служиш с тях. Вярно, имаш пистолет, трябва само да натиснеш спусъка, ала ето че проклетият пистолет се замота. Срамота! Срамота и че ще остави Теди вдовица… Тези двамата наистина ще ме пречукат, ако не направя нещо! Няма какво да се правя на надут полицай, защото ударите се засилват, нищо не действа така вдъхновяващо на побойника, както безпомощната, просната жертва. Добре, че разлях бензина… В този миг усети зашеметяващ удар в лявото око и помисли, че ще ослепее, пред него блесна ярка жълта светлина, зави му се свят и му се повдигна, после го сритаха в ребрата, те изпукаха и накрая почувства силен удар в лявото коляно. Опита се да стане, ала ръцете му…