— Може да е някой луд.
— Може.
— Но защо се обажда на нас? — попита Бърнс.
Интересен въпрос. Ако не беше луд, и ако наистина смяташе да застреля инспектора в случай, че не получи пет хиляди долара до обяд, то защо ще се обажда в осемдесет и седми участък? В този град имаше толкова много други участъци и по всяка вероятност никой от тях не беше в ремонт през тази първа седмица на март! Всички участъци разполагаха със смели, работливи детективи, които с нищо не отстъпваха на тези юначаги, събрали се да пийнат по едно кафе и да убият час-два в късния следобед. Каупър им беше толкова непознат, колкото и на всички други представители на закона… Защо тогава се бе обадил в техния участък?
Интересен въпрос. Който, като повечето интересни въпроси, не получи бърз отговор. Мисколо влезе с кафето, попита Карела кога възнамерява да се окъпе, и се върна в канцеларията. Карела взе чашата с мръсните си пръсти и я вдигна към разранените си напукани устни. Отпи и каза:
— Да сме имали взимане-даване с Каупър?
— В какъв смисъл?
— Ами да сме се ангажирали за нещо с него?
— Не си спомням — отвърна Бърнс. — Сещам се само за оная полицейска сбирка, на която присъстваха всички ченгета в града.
— Сигурно е някой луд — заяви Карела.
— Сигурно — съгласи се отново Майър.
— Да не е било някое дете? — попита Карела.
— Не, гласът беше мъжки.
— Каза ли кога ще се обади пак?
— Не. Само добави, че това е началото.
— А каза ли кога или къде трябва да занесем парите?
— Не.
— А откъде да ги вземем, каза ли?
— Не.
— Вероятно се надява да ги съберем — заяви Карела.
— Колко му е, за една година печеля дори с петстотин и петдесет долара повече — рече Майър.
— Е да, ама той сигурно е разбрал колко щедри са ченгетата от осемдесет и седми участък.
— Сигурно е луд — заяви Майър. — Ала едно нещо ме тревожи.
— И кое е то?
— Думичката „застрелян“. Тя ме безпокои, Стийв. И никак не ми харесва.
— Е да — съгласи се Карела. — Да почакаме да се обади пак, а? Кой е на смяна?
— Клинг и Хос ще бъдат тук в пет.
— А патрулната двойка? — попита Бърнс.
— Уилис и Браун. Те се сменят на място.
— Случаят какъв е?
— Кражбите на коли. Обикалят по Кълвър и Второ Авеню.
— Какво мислиш, Майър, някой луд ли е, или не?
— Знам ли. Ще изчакаме и ще видим.
— Да предупредим ли Каупър?
— Няма смисъл — каза Карела. — За какво ще вдигаме паника — може да е блъф.
— Добре — съгласи се Бърнс. — Той погледна часовника си, стана, отиде до закачалката в ъгъла и облече палтото си. — Обещах на Хариет, че ще я закарам на пазар. Тази вечер магазините са отворени до по-късно. Ще се прибера към девет, ако ви трябвам за нещо — звъннете. Кой поема дежурството?
— Клинг.
— Кажи му, че ще се прибера към девет.
— Добре.
— И все пак, надявам се да е някой луд — подхвърли Бърнс на излизане.
Карела седеше на ръба на бюрото и пиеше кафе. Имаше доста уморен вид.
— Хубаво ли е да си известен? — рбърна се той към Майър.
— Моля?
Карела го погледна и рече:
— О, може би още не знаеш…
— Какво да знам?
— Ами за книгата.
— Каква книга?
— Излязла е една книга…
— Е?
— Със заглавие „Майър Майър“.
— Какво?!
— Да. „Майър Майър“. Има рецензия в днешния вестник.
— Какво говориш! Наистина ли се казва „Майър Майър“?!
— Рецензията е хубава.
— Но Майър Майър е моето име!
— Така де.
— Но той няма право на това!
— Тя! Авторът е жена.
— И коя е тя?
— Казва се Хелън Хъдсън.
— Но тя няма право на това!
— След дъжд качулка.
— Няма право! Аз съм „съществуващо лице“ и никой няма право да назовава героя си на името на „съществуващо лице“. — Майър се намръщи и изгледа подозрително Карела. Да не ме занасяш, ей?
— Не те занасям, честна дума.
— И какъв е героят? Ченге ли е?
— Не, май че е преподавател.
— Преподавател! Боже мой!
— В университета.
— Но тя няма право! — отново каза Майър. — Плешив ли е?
— Не знам. Бил нисък и дебел — според рецензията.
— Нисък и дебел! Как така ще кръщава някой нисък и дебел с моето име! Ще я съдя!
— Съди я.
— Мислиш, че няма ли? Кое е издателството?
— „Дътън“.
— Ще видят те. — Майър извади тефтерче от джоба на сакото си. Записа името, гневно затвори тефтера, изпусна го на пода, докато се опитваше да го сложи в джоба си, изруга, наведе се да го вземе, после погледна Карела и рече обидено: — Та аз съм се появил първи на този свят!
В единайсет без десет вечерта последва второ обаждане. Телефона вдигна дежурният детектив Бърт Клинг. Преди да си тръгне тази вечер, Майър му бе съобщил за първото обаждане.