Оттук произтичаше и логичният извод, че би било грехота цялата тази несметна купчина пари да остане като притежание на един единствен човек, който на всичко отгоре има нахалството да живее съвсем необезпокояван и в отлично здраве.
За прекратяването на горната аномалия бяха предприемани не малко активни действия. Общото между тях беше, че всички те се бяха оказали безуспешни. Леваците, изпращани от полковника, а също и от други лица, вече бяха разпитвали за Табаков къде ли не, бяха правили справки за негови депозити и текущи сметки из банките, бяха претърсвали тайно жилището му и дори, вероятно със същата цел, на два пъти бяха отмъквали колата му. И подир цялото това слонско вилнеене в стъкларския магазин, Манасиев ме съветваше да бъда крайно внимателен и да стъпям на пръсти.
За разлика от леваците, осланящи се главно на казано-чуто, аз вече разполагах с не малко количество автентични факти, доставени ми от Фурман-внук. Въпросът бе имат ли тези факти някаква стойност, освен като суров материал за бъдещата биография на великия аферист.
— Какво ще кажеш за Каймановите острови? — питам го. — Как е там?
— В какъв смисъл?
— Ами изобщо. Има ли още каймани.
— Туристическата агенция е на съседната улица. Там ще ти кажат.
И като се подсмива едва-едва:
— Ти чак на Каймановите острови ли си ровил за фирмите ми? А защо не и на Сейшелските? Или на Бермудите? И колко те оскубаха за тези поверителни сведения?
И понеже мълча:
— Абе наивник такъв! Защо не ме попита направо за офшорните ми фирми? Щях да ти ги дам сведенията съвсем безплатно.
— В такъв случай защо не ми направиш една къса справка за основните си капиталовложения, пък да пием по едно за твое здраве.
— Е, не, така не става. Аз да пиша справки, а ти да жънеш лаври пред Манасиев.
Очевидно информациите, за които агентите на Фурман бяха положили доста усилия, нямаха особена стойност. Може би именно затова бе създавал фирми и откривал дребни банкови сметки из разните далечни екзотични места, за да отвлича вниманието от някои съвсем близки европейски трезори, където вероятно се спотайваха големите му авоари.
— За какво те държи при себе си моят, бившият, по цели нощи? — пита ме Марта.
— Ами говорим си.
— „Говорите си“… Това му е в характера: да държи винаги около себе си един или двама души, за да се бори с безсъницата и да показва превъзходството си.
„Мъчи се да забрави бездната“ — отвръщам наум.
— Ако са те пратили да измъкнеш нещо от него, хич и не се надявай. Той е също като кучето си: захапе ли веднъж, не пуска.
И аз съм приблизително на такова мнение, но работата си е работа. Хванеш ли се веднъж на хорото…
Всяка седмица в уречения ден и час минавам през подлеза при Операта. Това място е определено за секретните срещи. Слизам бавно, завъртам се около лавката за вестници и обикновено купувам „Ди Пресе“. Щом купувам „Ди Пресе“, това означава, че няма нищо за отбелязване. Тази седмица обаче, макар да се снабдявам със същия вестник, някакъв мъж ме застига на изхода.
— По-полека — мърмори ми на ухото. — Ще разговаряме ли или ще се надбягваме.
Конспиратор…
— Казвай, ако имаш нещо за казване — отговарям, когато поемаме по Ринга. — При мене няма нищо за отбелязване.
— При тебе винаги е така: „На западния фронт нищо ново“.
— Именно.
— И до кога, бе?
— Ами докато се появи новото.
— Имаш предвид когато цъфнат налъмите.
Нова генерация, нов стил на общуване. Сега го познавам: това е единият от двамата, дето бяха ме награкали в беемвето.
— Кафе ще пиеш ли — питам, — че мен краката ме заболяха от ходене.
— Нали срещата е секретна.
— Ти вече я разсекрети.
Сядаме пред първото срещнато заведение. Колегата вероятно не е от приходящите, а от пребиваващите тук. Действителен или мним студент или нещо подобно. Опитвам се да му обясня, докато си пием кафето, че ситуацията е твърде сложна. Табаков е подложен на заплахи, недоверчив е, но все пак съществува някакъв шанс да стане постепенно по-сговорчив.
— Ситуацията я правят хората — заявява без колебание ерзац-студентът. — Ако нещата все така се протакат, ще трябва ние да се заемем.
— Заемете се — окуражавам го. — Само да не стане като с бързата кучка, дето слепи ги ражда.