Едгар и Райдър го чакаха в едно от кръглите сепарета и Бош отиде при тях, след като метр д’отелът му ги показа-очевидно човекът бе прекалено стар и уморен, за да го придружи лично. Двамата пиеха чай с лед и Хари реши да се присъедини към тях, макар мислено да простена, че се намират в заведение, в което правят най-доброто мартини в града. Менюто погледна само Райдър. Беше нова в управлението и не бе ходила достатъчно често в „Мъсоус“, за да знае какво е най-добре да си поръча за обяд.
— И какво ще правим сега? — попита Едгар, докато Райдър четеше.
— Трябва да започнем отначало — отвърна Бош. — Вегаската следа се оказа съвсем погрешна.
Райдър го погледна над ръба на менюто.
— Я остави това, Киз — рече той. — Ако не си поръчаш пилешки пай, ще направиш голяма грешка.
Тя се поколеба, кимна и остави менюто настрани.
— Какво искаш да кажеш с това, че следата е погрешна? — попита Райдър.
— Искам да кажа, че онзи, който е убил Тони, е искал да тръгнем по нея. И е подхвърлил пистолета в Лас Вегас, за да е сигурен, че ще останем там. Но се е прецакал. Не е знаел, че човекът, на когото е подхвърлил оръжието, е агент от ФБР, разполагащ с един куп други агенти за алиби. Когато разбрах, че нашият заподозрян е агент, отначало си помислих, че Джоуи Маркс и хората му трябва да са открили това и да са инсценирали всичко, за да го дискредитират.
— Това продължава да ми изглежда логично — отбеляза Едгар.
— Логично е или поне беше до снощи — отвърна Бош. В този момент до масата се приближи много стар келнер в червено сако.
— Три пилешки пая — каза детективът.
— Желаете ли нещо за пиене? — попита келнерът.
„Майната му“ — реши Бош.
— Да, мартини с три маслини. А на тях можете да донесете още чай с лед. Това е.
Келнерът кимна и без да запише нищо в тефтера си, бавно се отдалечи.
— Снощи научих — продължи Хари, — че Джоуи Маркс не е знаел истинската същност на човека, известен му под името Люк Гоушън. Нямал е представа, че е информатор, камо ли, че е агент. Всъщност, когато арестувахме Гоушън, Джоуи е разработил план, за да се опита да разбере дали Лъки ще издържи, или ще пропее. Това е било необходимо, защото е трябвало да реши дали да го убие в затвора в Метро.
Той изчака за миг, за да им даде възможност да асимилират думите му.
— Сами разбирате, че с тази нова информация втората теория отпада.
— Откъде си научил всичко това? — попита Едгар.
— Не мога да ви кажа. Но източникът е сериозен. Информацията е вярна.
Той проследи сведените им към масата погледи. Бе сигурен, че му вярват, но те също знаеха, че информаторите често са най-опитните лъжци в играта. Човек не трябваше да разчита само на един информатор.
— Добре — каза Бош. — Източникът ми е Елиънър Уиш, Джери, разказа ли на Киз за това?
Едгар се поколеба, после кимна.
— Добре, значи знаете коя е. Тя е чула всичко онова, което ви разказах, докато са я държали в онази къща. Преди ние да идем и да я измъкнем, там са били Джоуи и адвокатът Торино. Тя ги подслушала и разбрала, че не знаят за Гоушън. Виждате ли, цялото онова отвличане е представлявало проверка. Знаели са, че мога да науча къде е скривалището единствено от Гоушън. Това е била проверката, за да разберат дали е пропял, или не.
Тримата помълчаха няколко минути, докато Едгар и Райдър смелят чутото.
— Добре — накрая отвърна Джери. — Ясно ми е какво казваш. Но ако Вегас е бил просто за отклоняване на вниманието, как така пистолетът се е оказал в дома на агента?
— Точно това трябва да разберем. Ами ако е имало някой извън мафиотските връзки на Тони, но достатъчно близък до него, за да знае, че е перял пари, както и за причините, поради които е ходил толкова често във Вегас? Някой, който или го е знаел лично, или е проследил Тони до Вегас и е видял какво прави, как прибира парите от Гоушън, изобщо всичко? Някой, който е знаел точно как го прави, който е знаел, че може да подхвърли пистолета на Гоушън и че Тони ще се върне в петък с много пари в куфарчето си?
— Всичко това е възможно, стига престъпникът да е бил в състояние да влезе в дома на агента, за да подхвърли оръжието — отвърна Едгар.
— Точно така. А влизането в къщата не е проблем. Тя е насред пустинята. Гоушън е имал работа в клуба и е отсъствал за дълги периоди от време. Всеки е можел да влезе вътре, да подхвърли пистолета и да изчезне. Въпросът е кой?