— Искате ли пак да прочетете заповедта на началника? Тя е пределно ясна.
Дзейн го изгледа за миг.
— Дай ни пет минути да обсъдим въпроса. Защо не идеш да се поразходиш?
Частейн се изправи и изключи касетофона. Когато стигна до вратата, той се обърна и ги погледна с усмивка.
— Този път ви хванах и двамата. Няма да се измъкнеш пак, Бош. И Дзейн, мисля, че не можеш винаги да побеждаваш, нали?
— Ти би трябвало да го знаеш по-добре от мен, лицемерен задник такъв. Махай се оттук и ни остави сами.
Когато Частейн излезе, Дзейн се наведе да погледне касетофона, за да се увери, че е изключен. После се изправи и провери термостата на стената, за да види дали не е скрит подслушвател. Убедил се, че разговорът им ще остане между тях, той се върна на мястото си и попита Бош за Елиънър Уиш. Детективът му разказа за срещите си с нея през последните няколко дни, но не спомена за отвличането и за последвалото й признание.
— Някое от ченгетата в Метро трябва да му е казало, че живееш с нея — рече Дзейн. — Той не знае нищо друго и просто напипва в тъмното. Ако си признаеш, това му стига. Но най-много да получиш мъмрене. Стига да не знае нещо повече. Ако обаче излъжеш и кажеш, че не си бил с нея, докато всъщност си бил, и той успее да го докаже, ще загазиш. Затова моят съвет е да му кажеш, че я познаваш и че си бил с нея. Зарежи го, това не е нищо. Кажи му, че си приключил с нея и ако той не знае нещо повече, ще си остане с пръст в устата.
— Не съм сигурен.
— В какво?
— Дали съм приключил с нея.
— Ами тогава не му казвай нищо по въпроса, освен ако не те попита. Тогава сам ще прецениш. Готов ли си?
Бош кимна и Дзейн отвори вратата. Частейн седеше на едно бюро отпред.
— Къде си бе, Частейн? — подигра го защитникът. — Откога те чакаме?
Частейн не отговори. Той влезе в стаята, включи касетофона и продължи разпита.
— Да, познавам Елиънър Уиш — каза Бош. — Да, през последните няколко дни съм бил с нея.
— Колко пъти?
— Не зная точно. Една-две нощи.
— Докато сте водили разследването ли?
— Не докато съм го водил. През нощта, след като бях свършил със служебните си задължения. Не всички работим денонощно като теб, Частейн.
Бош му се усмихна без капчица хумор.
— Тя беше ли свидетел по случая? — попита Частейн с глас, който показваше колко е шокиран от факта, че Бош е преся-кал границата.
— Отначало си мислех, че може да е така. След като я открих и разговарях с нея, съвсем бързо разбрах, че не е.
— Но все пак отначало сте се срещали с нея в качеството си на детектив, водещ разследването.
— Точно така.
Частейн продължително се консултира с бележника си, преди да зададе следващия въпрос.
— Тази жена — говоря за осъдената престъпничка Елиънър Уиш — продължава ли да живее в дома ви в момента?
Бош почувства, че в гърлото му се надига ярост. Намесата в личния му живот и тонът на Частейн го вбесяваха. С мъка успя да запази спокойствие.
— Не зная — отвърна той.
— Не знаете дали някой живее в дома ви?
— Виж, Частейн, снощи тя беше там, разбираш ли? Това ли искаш да чуеш? Беше там. Но дали ще остане довечера, това не зная. Тя си има собствено жилище във Вегас. Може вече да си е заминала, не зная. Не съм проверявал. Ако искаш да се обадя и да я питам дали в момента официално Живее в дома ми, ще го направя.
— Мисля, че не е необходимо. Струва ми се, че засега научих всичко, което ми трябваше.
С тези думи той премина към стандартния край на разпитите в ОВР.
— Детектив Бош, ще бъдете уведомен за резултатите от текущото разследване на поведението ви. Ако управлението повдигне обвинения срещу вас, ще ви бъде съобщено кога ще се проведе заседанието на комисията по правата, на което трима капитани ще изслушат доказателствата. Ще имате възможност да изберете един от капитаните, другия ще избера аз, а третият ще бъде избран случайно. Имате ли въпроси?
— Само един. Как може да се смяташ за полицай, когато през цялото време седиш тук и провеждаш тези тъпи разследвания?
Дзейн постави длан върху ръката на Бош, за да го накара да млъкне.
— Не, няма нищо — отвърна Частейн и махна на защитника да го остави. — С удоволствие ще отговоря на въпроса. Всъщност много често ми го задават, Бош. Странно е, но като че ли винаги го правят ченгетата, които разследвам. Както и да е, отговорът ми е, че се гордея с това, защото представлявам обществото и ако няма кой да контролира полицията, няма да има и кой да наказва нарушенията на широките й правомощия. Аз изпълнявам важна мисия в това общество, детектив Бош. Гордея се с това, което върша. Вие можете ли да кажете същото за себе си?